Жак Превер

превод: Иван Кьосев

ПЕСЕН ЗА ОХЛЮВЧЕТАТА, КОИТО ОТИВАТ НА ПОГРЕБЕНИЕ

На погребението на едно листо
Две охлювчета мънички отиват
Черупките си тъмни и рогцата
Със черен креп обвиват
Пристъпват в тъмнината а сърцата им се свиват
Пристъпва в таз прекрасна вечер есента
Уви когато там пристигат
Дошла е вече пролетта
Навсякъде възкръсват след смъртта
Окапалите някога листа
И двете охлювчета просълзени
Се чувстват много огорчени
Но ето слънцето с лъчи засмени
Им казва
Благоволете благоволете
Поседнете
По чаша бира си пийнете
И ако ви се поотпусне сърчицето
Ако ви харесва се качете
На автобуса за Париж
Той ще замине тази вечер
Света ще видите и двете
А траура го оставете
Аз зная и ви го казвам без да споря
Живота помрачават
И всичко загрозяват
Такива траурни истории
Не носят радост а печал
Върнете се без да ви е жал
Към радостите на живота
И ето че тогава всичките животни
Растенията и дърветата
Запяват
Запяват като бесни гръмогласно
Най-живата най-истинската песен
Песента за лятото прекрасно
И всички си попийват
Звънят и чукат с чаши безконечно
А вечерта е тъй красива
Една красива лятна вечер
И двете охлювчета мили
Към къщи се запътват
Замаяни пристъпват
Пристъпват тъй щастливи
И понеже са препили
Поклащат се но не изпитват страх
Високо горе на небето
Луната бди над тях.

ПТИЧЕТО И КОТАРАКА

Отчаяно се вслушва мъничко селце
Във песента на птиченце ранено
Единственото птиче във селцето
На което единственият котарак
Половината телце откъсва
Внезапно песента прекъсва
И котаракът повече не мърка
Не се облизва, муцунка не търка
И за да получат селяните утешение
Устройват чудно погребение
Подир ковчег от слама дето
На птичето лежи телцето
Върви с поканените котарака
Малко момиченце стиска капака
И по пътя не спира горчиво да плаче
Ако знаех обаче че всичко това ще те разстрои така
Му казва котарака
Щях цялото птиче да изям без остатък
И по нататък ако някой ме запита
Щях да кажа че съм го видял да отлита
Да отлита там на края на света
Там където е толкова далече
Че който замине не се връща вече
По-малка тогава би била скръбта
Щеше да усетиш просто вкуса на жалостта и на тъгата

Не трябва да се правят наполовина нещата.

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСК

В птичата клетка сложих мойто кепе
и минах през портала с птичка на глава.
Я виж,
не се ли козирува вече?
запита командирът смаян.
Не,
на козируването слагам край
отвърна птичката тогава.
Аха, така ли било
аз мислех, че се козирува, моля ви, простете
каза командирът.
Напълно ви прощавам, със всеки грешка става
птичката му рече.

ПРАЗНИК

Дете къде отиваш с тез цветя
В дъжда
Вън мокро е вали…

Днес жабчето празнува празненство
А то
Приятел е със мен нали

Почакай спри
Не се честитят празници такива
На някакво си земноводно пък съвсем не бива
Ако не сложим тука ред
Това дете ще стане хулиган
И много ядове ще ни създава
Като небесната дъга
Ще прави глупостите си навред
А нея никой не я порицава
Главата на това дете е вироглава
Тя трябва да се вслушва във съвета на мъдрите глави

О! татко!
Мамо!
Чичо Себастиен!
Нали не със главата си усещам
Как бият ударите на сърцето
Днес празник е
Защо не разберете
Не дръжте рамото ми
Ръката ми пуснете
Разсмиваше ме често жабчето
И пееше ми всяка вечер
Но ето че вратата те затварят
И техните глави се приближават
Крещя им че е празник този ден
Но строгият им поглед сочи с пръст към мен.

НАЙ-КРАТКИТЕ ПЕСНИ

Птичката която пее в моята глава
И ми повтаря
Колко ме обичаш
Колко те обичам
Птичката със тез изтъркани слова
Аз ще убия утре сутринта самичък.

ПЕСЕН, КОЯТО СЕ ПЕЕ НА КУЦ КРАК
И КОЛКОТО ГЛАС ДЪРЖИ

Огромен стрък трева,
съвсем мъничка гора,
небето малахитово
със облаци ракитови.
Църква в куфар закопчана,
куфарът е на тавана,
в изба някаква таванът,
избата във замък,
замъкът е яхнал
палав водоскок,
скача водоскокът във чувал дълбок.
Скача до трендафил
цъфнал в ягодови храсти
посадени в скрина
над пшенична нива,
чието жито е заспало
между диплите на огледало,
на буре под крилата,
бурето във чаша.
в чашата кипи Бордо,
Бордо върху скалата,
дето гарван замечтан отпуснал е крилата,
на стол във чекмеджето тясно,
столът от хартия
направена изящно
от джамджия
със камъчета и със едър пясък
извадени от блато
между перата на овен
плаващ в мивка - осветен
от лампа мигаща, която
със лъчи сънливи
огрява мина за моливи
оттатък зад баири,
пазена от пуяк тлъст - охранен
седнал върху бут загладен
от фаянс и порцелан,
който обикаля Франция
пеш и върху кит грамаден
по средата на луната
във квартал забутан,
забутан в някаква гарафа
пълна с алена вода - червена,
зачервена от свещта
под един часовник стенен
с пурпурен велур опасан,
в училищния двор прекрасен,
сред пустиня, във степта,
където огромни жирафи
и намерени деца
пеят, пеят непрестанно
на куц крак, с пълен глас.
Тази песен явно е шега,
без начало и без край слова
скачат в детската глава
постоянно без да спрат.

И отново еква песента.
Огромен стрък трева,
съвсем мъничка гора…
……………………………..

И тъй нататък,
и тъй нататък.

ПЕСЕН НА РАБОТНИЧКИТЕ
В КОНСЕРВНИТЕ ФАБРИКИ

Танцувайте, танцувайте сега
момиченца невръстни,
танцувайте край тия фабрики навъсени,
там скоро ще попаднете,
танцувайте, танцувайте
вий, селски дъщери невръстни,
дъщерички на рибари.

Феите, които идваха в съня ви
край люлките ви детски
бяха наети
от богаташите суетни,
предсказаха ви бъдещето те
и то не беше никак весело.

Ще живеете нещастни
и ще имате много деца,
много деца,
много нещастници,
които ще имат много деца,
много нещастници,
които ще имат много деца,
много нещастници,
които ще имат много деца,
много деца,
много деца…

Танцувайте, танцувайте сега
момиченца невръстни,
танцувайте край тия фабрики навъсени,
там скоро ще попаднете,
танцувайте танцувайте
вий, селски дъщери невръстни,
дъщерички на рибари.

ЕДНА ЗИМНА ПЕСЕН ЗА ДЕЦА

В зимната нощ, която се спуска
огромен бял човек препуска,
огромен бял човек препуска.

Това е беден снежен чичо
в устата му чернее дървена лула,
един огромен снежен чичо
подгонен от студа.

И ето, че пристига във селцето,
и ето, че пристига във селцето,
където вижда светлинка
и весело му става на сърцето.

Без да почука, тихичко човека
на малка хижа бутва входната врата,
без да почука, тихичко човека
на малка хижа бутва входната врата
и за да се стопли след студа,
и за да се стопли след студа
на печката присяда той полека,
ала внезапно се разтапя без следа,
остава само дървената му лула
да плува в малка локва от вода,
остава само дървената му лула
и шапката му вехта…

УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА

От плетено сламено кошче
бащата изважда хартиено топче.
Той го запраща
в искрящата жар
и пред децата стаени в захлас
мигом израства тогава
в хилядоцветна премяна
японското цвете голямо -
мимолетният лотос засмян.
И децата мълчат,
стоят удивени.
Никога в техния спомен след време
няма да клюмне цветът,
нетрайният цвят
разцъфнал пред тях,
за тях само в миг
сътворен.

КАК ДА НАПРАВИМ
ПОРТРЕТ НА ЕДНА ПТИЧКА

на Елза Анрикез

Най-напред нарисувайте клетка
с открита вратичка,
нарисувайте после
нещо изящно,
нещо просто,
нещо красиво,
нещо потребно
за птичката.
Срещу голямо дърво след това платното сложете
във градина,
гора
или лес,
зад дървото се скрийте добре,
не говорете,
не мърдайте никак…
Бързо понякога птичката идва,
но понякога трябват й дълги години
за да реши там да пристигне.
Ала вие кураж не губете,
чакайте,
чакайте ако трябва години,
бързото или бавно пристигане
не определя успеха
на вашта картина.
Щом птичката дойде,
ако дойде въобще,
тишина запазете,
оставете сама да се вмъкне във клетката
и когато тя вътре се спре
затворете полека вратата със четката,
после,
без да докосвате нито едно птиче перо,
една по една изтрийте решетките,
след това направете портрет на дървото,
най-красивия клон изберете
за птичката,
нарисувайте още нежен полъх на вятър, листа,
шум на мушички във знойната лятна трева
и очаквайте песента й да звънне самичка.
Ако птичката не посмее да пее
лош знак е това,
знак, че портрета е зле нарисуван,
но ако пее - песента е поличба добра
и да се подпише платното си струва.
Отскубнете тогава със нежна ръка
само едно от перата красиви
и в някой ъгъл на вашта творба напишете си името.

МЪРЗЕЛИВЕЦЪТ

Той казва не с уста,
но със сърцето казва да,
да на това, което обича
и не на своя учител;
изправят го
на изпит
и рой въпроси го оплитат,
но в миг той лудо се разсмива,
изтрива всичко със ръка:
изречения и думи,
цифри, дати,
клопки, имена,
и въпреки заплахите на класния
и крясъка на гениалните деца
със всички цветни тебешири
върху скръбта на черната дъска
изписва образа на радостта.

ИЗПИСАНА СТРАНИЦА

Две и две четири,
четири и четири осем
осем и осем шестнайсет…
Повторете! - казва учителят,
Две и две четири,
четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет.
Ала ето, че птицата-лира долита,
по небето прелита
и детето я гледа,
детето я слуша,
детето я вика:
Избави ме,
с мен поиграй,
птицо красива!
Птицата слиза тогава
и със детето играе.
Две и две четири…
Повторете! - казва учителят,
а детето играе,
с него играе прекрасната птица…
Четири и четири осем
осем и осем шестнайсет,
колко правят шестнайсет и шестнайсет?
Не се знае, навярно нищо не правят те
и преди всичко не са трийсет и две.
Изглежда така е
и те си отиват.
И детето скрива птицата красива
отдолу под чина си
и всички дечица
чуват песента й,
те всичките слушат
музиката й звънлива
и осем и осем си отиват,
и четири и четири, и две и две
на свой ред също се скриват,
и едно и едно не са ни едно, нито две,
едно по едно изчезват и те.
И птичата лира звъни,
детето запява
и учителят крещи:
Престанете със тия шеги!
А в детските уши
музика звучи
и мрачните стени на класната стая
постепенно се стопяват.
И стъклата стават на пясък,
мастилото на вода,
чиновете се превръщат в дървеса,
тебеширът във скала
и във птици всички ученически пера.