Жак Превер

превод: Веселин Ханчев

Преди да влезе в завода,
работникът спира внезапно.
Чудесното време го дърпа за палтото,
той се обръща назад
и поглежда към слънцето.
Цялото кръгло,
червено,
то се усмихва от свойто оловно небе
и му смигва
приятелски.
Е, другарю слънце,
кажи
не намираш ли ти,
че е страшна нелепост
да се дава ден като този
на господаря?