Интервю със Станислав Куняев – главен редактор на сп. “Наш съвременник”

превод: Георги Ангелов

- Доволни ли сте как завършва 2005 г. за списанието?

- Ние сме не просто доволни от резултатите от своята работа през изтеклата година – ние сме щастливи (няма да се побоя от гръмките думи). Всички петнадесет мъчителни перестроечни години списанието се топеше с всяка абонаментна кампания. В последно време ежегодно ние губехме по 500–700 абонати, и в 2005 г. ни останаха осем хиляди и половина. Наистина, при другите «дебели» списания абонаментът беше още по-лош, но аз го чувствам като обща беда: нима истинският читател се изражда в Русия? И изведнъж неочаквано през 2006 г. броя на абонатите на «Наш съвременник» порасна с половин хилядарка и достигна 10 хиляди (а читателите на всеки брой, по наше предположение, стигаха до 50 хиляди)! Нима сме успели да се справим с «демографската заплаха», да спрем движението към небитието? И това е в юбилейна година, нали през есента на 2006 навършваме 50 години (а пушкинско-некрасовският «Съвременник» – 170! Може би с техните молитви сме спечелили втори живот?)! Впрочем, работихме много и напечатахме много, с което можем да се гордеем. Да си спомним романа «Гъбеният цар» на Юрий Поляков, началото на романа «Живот мой, или ти ми се присъни» на знаменития писател Владимир Богомолов, автор на шедьовъра «Моментът на истината» («През август четиридесет и четвърта»)… Представям нашите поети – Виктор Боков, Глеб Горбовски, Владимир Костров, Михаил Вишняков, Марина Струкова, Диана Кан и т.н. Добра беше за нас през 2005 и публицистиката, представена от имената на Александър Лукашенко, Сергей Кара-Мурза, Леонид Ивашов, Сергей Глазев, Сергей Есин, Александър Казинцев, Ксения Мяло, Наталия Нарочницкая, Сава Ямщиков, Сергей Семанов, Олег Михайлов… Ярки и дълбоки бяха спомените на Валентин Непомнящий, Антон Висков и Юрий Сбитнев за Георгий Свиридов, на Виктор Лапшин за Вадим Кожинов. Мога да спомена и поредните глави от книгата ми «Поезия. Съдба. Русия». Имахме и брой, отначало до край с произведения на млади, неизвестни досега писатели, рискуващи да издават. И не изгубихме. Проведохме конкурс за млади историци и публикувахме много техни работи. Настойчиво продължавайки национално обединителната «руска идея», публикувахме броеве, посветени на литературата на Татарстан, Башкортостан, Коми, Беларус и Ханти-Мансийския автономен окръг.

- Какви интересни публикации подготвя списанието за следващата година?

През 2006 г. ще печатаме романа на Михаил Алексеев «Окупатори», романа на Александър Сеген за живота на Руската църква по време на фашисткото нашествие, романа на Андрей Воронцов «Тайният коридор». В няколко броя ще бъдат публикувана книгата на последния премиер на СССР Николай Рижков – за фаталните 90-те години от миналия век. Готвят се за публикация спомените на политическия затворник, секретар на литовската компартия Миколас Буракявичус, 12 години прекарал в «демократичния литовски затвор». А още – «Русия и Германия» на Юлий Квицински; още – продължението на нашия спор на тема «Шляхтата и ние», очерци на Валентин Распутин, Виктор Лихоносов, спомени за Юрий Кузнецов, стихове от най-добрите поети на Русия. Немалко материали имаше (и ще има) посветени на юбилея на Николай Рубцов.

- Как стоят нещата със списанието в практически план – абонамент, тираж, хонорари?

- Хонорари плащаме, макар че с парите е трудно, както винаги. Нашият бюджет на 90% – това са абонаментните пари на небогати читатели.

- Пожеланията Ви за Вашите читатели през новата година?

- Най-напред им желая да вземат в ръце «Наш съвременник» и да не забравят, че през есента навършваме 50 години… Пишете писма до списанието, ние постоянно ги печатаме.

2005