Стоянка Митева-Балева
Стоянка Колева Митева-Балева е родена на 16 април 1939 г. в с. Табачка, Русенско. Завършва българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Защитила е дисертация по педагогика. Работила като учителка и журналистка в Радио София. Издадени книги: „Момичета” (1974), „Какви ще бъдем утре” (1980), „Благодаря на белите звезди” (2004), „Неродена сянка” (2005), „Девет кръга или когато се разпадаха основите. Записки и мемоари” (2007), „Мълчана вода” (2008), „Огнена риза” (2009), „Смутена надежда” (2011), „Не си отивай…” (2012), „Хоризонт за мечтатели” (2013), „Хоро за самодива” (2014), „Невъзможна среща” (2015), „…И нека душата гори” (2016), „Българин не е печална участ” (2017), „Контрасти” (2018), „Между изгрева и залеза” (2019), “Събуждане” (2020). Член на СБП.
Публикации:
Поезия:
НЕМИЛИ-НЕДРАГИ/ брой 128 май 2020
Критика:
ВЕСТИТЕЛИ НА ЕПОХАТА/ брой 150 септември 2022
НЕСТИХВАЩ ОГЪН/ брой 154 януари 2023
Критика за Стоянка Митева-Балева:
ОТДАДЕНОСТ/ автор: Георги Майоров/ брой 95 май 2017
ОГНЕНИ ПОЕТИЧНИ СТРУИ/ автор: Продрум Димов/ брой 128 май 2020
ОРИГИНАЛНА ПОЕЗИЯ/ автор: Георги Майоров/ брой 129 юни 2020
ТРЕВОЖНА И СЪВРЕМЕННА/ автор: Георги Майоров/ брой 138 май 2021
РЕСПЕКТИРАЩ ГЛАС В ДНЕШНАТА НИ СОЦИАЛНО-ГРАЖДАНСКА ПОЕЗИЯ/ автор: Продрум Димов/ брой 149 юни 2022
