Стоянка Митева-Балева

Те тръгват немили, те тръгват недраги,
те тръгват почти без багаж.
Разплакани майки им плисват пред прага
вода, за да имат кураж…

Те тръгват немили, те тръгват недраги,
с горчилка от стъпкан пелин.
Не тръгват към Брюксел, не търсят облаги,
те тръгват за хляб с маргарин.

Те тръгват немили, те тръгват недраги.
Пак Дунавът с лед е покрит.
Но нашата бедност през него не бяга
че Странджата няма пари.

Те тръгват немили, те тръгват недраги
с мираж за живота богат.
И в сладките сънища длани протягат
към модния пай с шоколад.

Те тръгват немили, те тръгват недраги -
в Родината няма късмет…
Тя знаме в ръцете им млади не слага,
а просешки, скъсан каскет…