ОРИГИНАЛНА ПОЕЗИЯ
Една година след гимназията, Стоянка Митева връзва нишките на живота в тъкачен стан. Така събира разум накъде да потегли нейният огнен дух. И избира българската филология. За да й служи до днес.
Това дава правото на младата поетеса да заема различни хуманитарни длъжности, да натрупа още професионални знания, опит и състрадателен поглед. Доказват го дори само част от самородните заглавия от нейните книги - ,,Неродена сянка”, ,,Мълчана вода”, ,,Огнена риза”, ,,Хоро на самодива”.
Оригинална поезия, своеобразно излъчване.
Тя изгря рано, без да предвиди кога ще засвети постоянно. Творческата й сянка още не беше порасла, когато беше вградена в семейното огнище вече като Стоянка Митева-Балева.
Изворът на душата й, по вътрешна обреченост, замълча каптиран в огнена риза. Мълчеше цели три десетилетия, докато съдбата я разкъса, за да изригне с небивала сила. И се впусна в хоровода на поезията - истинска, цялата, всеотдайната на мъки, страдания и щастливи мигове.
Поизморена от дългото пътуване към себе си, но несъкрушена, с вълшебни видения и мечти неразкрити. С ненаписани и написани стихове, но все още незаситили духовното й бдение.
В юбилейната книга ,,Между изгрева и залеза” (БП, 2019) Стоянка Митева-Балева оглежда своето житейско и творческо битие като в един ден - от изгрева до залеза, но в него като да е пропътувала цял век - чрез светлата си творческа енергия да ни облъчи със своите мъки, болки и страдания. В будни нощи и стъжени дни. За да ги отнеме поне от нашите сърца.
Тук своята поетична дарба изповядва в три цикъла - ,,Между изгрева и залеза”, ,, Солта на земята” и ,,Песенни рефрени”. В тях има и равносметка на моралната устойчивост на поетесата, непродала стиха си пред поетичните двери, неизтъргувала съвестта си.
Едно дълбоко вглеждане в себе си от разгорелия се в нея ,,звезден пожар”със скрити пориви в крилати дела. За изхвърления до контейнерите днешен ден. Копнеж и реалност в едно тяло. А в тялото чист дух и магически строфи. Без съжаление за пропуснати ползи и натрупани мълчания.
В своята стръмна пътека ,,стига да пъстра дъга” - обагрена с песни на бунт срещу социалната несрета, убития народностен бит, изстраданите истини и заръбилите рани; посипаната сол в живи рани и сбъднатите мечти; кръстопътищата на дълг и почтеност; животът в неписана книга; заслужено доверие за похвални слова за нейното творчество от десетки творци на словото; и обратно - във баладични и елегични възпеви благославя творци, родословие и родина, гняв и възторг за пребъдието на България.
Стоянка е отворена душа за всички. Въздаваща се, за да се съхрани. И съдбата й връща отнетото. Истински да видим оригинала - честен и достоен за пазвата на българската литература. Нагърбена с цялата тежест на живота и изправена в целия си ръст на творчеството.
В третия цикъл ,,Песенни рефрени” поетесата прави интерпретация на широко популярни народни песни като за облачето бяло, за хубавата наша гора, за продажбата на българина, за виенето на стройната Калина, за бялата мома юначна, за ранобудната чучулига.
Новите текстови послания водят и до известна промяна в мелодиката. Така преобразените по съвременните болки народни песни бихме нарекли и кавъри.
Други интерпретации прави по Жилбер Беко, Висоцки и Марсилезата. Тук се намесва и политическия привкус за съвременните обществени превратности и борби. И не спира да припява, за да я има.
Стоянка Митева-Балева е тревожна натура. Трудно понася неправдата, лъжата, безчестието, арогантността, чалгата, лицемерието, самохвалството, високомерието.
Така според темата и ритмиката е различна - баладична, елегична, песенна или иронична. Дух на свежото дихание и оригиналното въздеяние в борбата с пороците на днешното брутално време.
Поетеса на краткия ден и дългата творческа нощ. За да я възприемаме и виждаме по-ясно. Непокорна, неатрофирала своите рецептори за хубостта във всички сфери на съзиданието.
