Литературен свят

Петър Петков

Професор Петър Лазаров Петков (псевдоним: Петър Осоговец), български писател, ентомолог, биолог, преподавател, изследовател, литературен критик, автор на пътеписи, общественик, редактор, е роден на 11.09.1890 г. в град Русе. Напуска родния си град тригодишен - бащата на Петков е пощенски чиновник и е преместен в столицата. Завършва гимназия в София. Учи естествени науки в София и Загреб. Завършва образованието си в София през 1914 г. Работи като учител в Бургас и Самоков и като директор на гимназията в Ихтиман. Асистент по зоология във Физико-математическия факултет на СУ „Свeти Климент Охридски” (1918-1925). Доцент (1925), професор в Агрономическия факултет (1930). Член на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ентомологическо дружество, на Хърватското природоизпитателно дружество, на СБП. Публикува повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Първият български ентомолог, който по-подробно изучава устройството на тялото на насекомите. На негово име е наречено насекомото Asophia Petkovi. Печата във вестниците „Литературен глас”, „Съвременник”, „Вестник на вестниците” и др. Съчинения: „Петър Осоговец” (исторически роман, 1936), „Тайните на живота”, „Тайните на морето”, „Разбулени тайни” (1939), „Кръвта говори” (1940), „Безмълвният Париж” (1941, с предговор от Николай Райнов), „Смърт и безсмъртие”, „Нашите ловни бозайници”, „Вода и въздух”, „Край водата”, „Пролет на полето”, „Есен в градината”, „Прелитане на птиците”, „Зима в градината и полето”, „Ентомология. Лекции” (1942), „Горска зоология” (1943), „Гьоте като природоизпитател” (1943), „1000 рецепти. Полезни съвети по всички отрасли на земеделието” (1945), „Зоология” (1947, 1948, 1964, 1970), „Приложна зоология” (1950 г. и др.), „Курс по физиология на селскостопанските животни с основи на анатомията” (1956 г., в съавторство), „Следи из планините” (1960), „Нашите млади питомци” (1961). Сътрудничи на в. „Литературен глас” и др. Издава в съавторство учебници - „Естествена история за І клас” (1848, 1949, 1950). Умира на 20.06.1972 г. в София.

Публикации:

Проза:

ИЗ „КНИГА ЗА СЪРЦЕТО”/ брой 91 януари 2017

Публицистика:

В МОНПАРНАС ПРИ МОПАСАН/ брой 99 октомври 2017

АЛ. ФИЛИПОВ/ брой 111 ноември 2018

АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ КАТО УЧИТЕЛ/ брой 163 декември 2023

Критика:

„ЗОГРАФ ПАВЕЛ” ОТ ДИМИТЪР ШИШМАНОВ/ брой 144 януари 2022

Критика за Петър Петков:

„ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ”, ПРЕДАНИЕ ОТ ПЕТЪР ПЕТКОВ/ автор: Пенчо Пенев/ брой 124 януари 2020

За Петър Петков: