ПРОФ. ПЕТЪР ПЕТКОВ
(По случай петдесетгодишнината му)
„Проблемът за сърцето заема централно място в живота на литературата. За него са написани най-вдъхновените химни в лириката, най-дълбоките и проникновени разкази и романи в белетристиката, най-затрогващите сцени в драмата. В живота то създава герои и убийци, светци и престъпници. За анатомията, обаче, сърцето е само един кух мускул, напълнен с кръв.”
Горният цитат не е измислен. Той е част от увода, с който започва една от лекциите си проф. Петър Петков. Предавам ви го така, както го чух и запаметих от негов студент.
Не съм специалист естественик. И все пак си позволих да открия един малък прозорец към дейността на проф. Петков, дълбоко уверен, че цитираният малък откъс от негова лекция пред студентите разкрива дълбокия вътрешен свят на учения, подчертава важен момент от дейността на преподавателя.
В нашата млада наука малко са ония преподаватели, които умеят да оцветят сухостта на материята си с топлото чувство на вдъхновението, да оживят нейното съдържание със сочните образи на богатото си въображение.
Покойният голям наш учен и културен деец проф. Асен Златаров смяташе, че тоя недъг се дължи до голяма степен на „липсата на култура на сърцето.”
Професор Петър Петров е едно от малкото щастливи изключения в тая насока. Защото неговата дейност не е скована от сухите рамки на кабинетния учен, не се изчерпва със затворения кръг на микроскопа, а следва широката амплитуда на един творчески дух, постигнал пълно единство и равновесие между домогванията на разума и дълбоките гънки на сърцето.
Ако горните, схематично дадени качества са особено важни за научната дейност на проф. Петър Петков, то те се слагат двойно по-ясно и отчетливо върху плоскостта на неговите литературни интереси.
Естествената скромност и чувството за критичност, които никога не са напущали проф. Петър Петков, са отнели у мнозина възможността да надникнат в неговия колкото интересен, толкова и оригинален свят от образи и видения, намерили своите отражения в редицата му импресии, легенди, разкази, и най-вече в големия му исторически роман „Петър Осоговец”.
Проучил основно духа и философията на древността, разгънал пожълтелите страници на нашите оригиналните апокрифи, Петър Петков, който наскоро се преименува с литературното име Петър Осоговец, в своите белетристични работи винаги се движи по линията на философското задълбочаване.
Приобщен изцяло към идеята, че художествената литература по начало трябва да бъде нравствена, той, без да изпада в позата на проповедник, винаги съумява да хвърли пред съзнанието на читателя оригинален проблем, свързан било с нашето историческо минало, било с приказния свят на преданията и легендите.
Литературните работи на Петър Осоговец носят белега на оригинален подход към темата. Сюжетността не винаги е на преден план в разказите му. В замяна на това в тях блика свежо и неподправено чувство, изпълнени са с интересни стилови форми, дадени са със замах и вдъхновение.
Една рядка приятелска дружба свързва проф. Петър Петков с мнозина от нашите мъртви и живи писатели. За покойните той винаги пази добър спомен, а за живите всякога намира нравствен кураж да каже по една топла дума.
И вие ще го видите с усърдието на пчела да събира интересни материали за живота на покойни и живи наши писатели, мълчаливо да ги трупа в архивата си със съзнанието за доброволно поет дълг към културата ни.
През този месец проф. Петър Петков навърши петдесет години. Неговото дело в областта на науката е известно на всички.
Ще бъдем особено поласкани, ако в зрителното поле на публиката застане и скромният образ на вдъхновеният писател и сърдечният човек Петър Осоговец. Това, смятаме, че ще бъде най-съкровеният дар за неговата петдесетгодишнина.
——————————
в. „Литературен глас”. г. 13, бр. 484, 09.10.1940 г.
