„ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ”, ПРЕДАНИЕ ОТ ПЕТЪР ПЕТКОВ

Пенчо Пенев

„Петър Осоговец”, предание от Петър Петков, издание „Древна България”, София, 1936

Известният наш професор по естествена история г-н Петър Петков е издал напоследък един роман - предание от времето на Първото българско царство.

„Петър Осоговец” е роман от едно време, гдето история и легенда, научни издирвания и предания се така преплитат, че не дават почти възможност да боравим с положителните данни на знанието.

Дали този Петър Осоговец не се покрива с друг наш книжовник от това време - цар Петър, за когото сведенията са съвсем оскъдни, или е друга личност, както личи от романа, това не ни е известно.

Важното е тук, че този Петър Осоговец е съвременник и сподвижник на Боян Мага, една личност на писател и книжовник от Първото българско царство, покрита с ореола на тайнственост и мистичност, за която също имаме известни факти и документи, забулени със знака на чаровни и загадъчни съобщения, без да се подкрепят от безусловни здрави и сигурни източници.

Вестите, които имаме за Боян Мага и за цар Петър са съвсем оскъдни, но все пак в тях има сериозни догадки за тяхното действително съществуване и творческо дело. Тепърва научни критични изследвания ще уяснят въпроса за тяхното съществуване, книжовно и творческо дело.

С първия си роман Петър Петков бележи сигурни завоевания в полето на художествената мисъл. Оная епична широта, присъща на подобен род литературни произведения, така хубаво овладяна дава основен тон на неговия роман.

Изпълнен със свежи поетични образи и светла и ясна художествена мисъл, от романа на Петър Петков лъха една старинна романтика, устремена към мистичните прозрения на една езическа душа, която се нирва в светлината на едно учение, тайнствено и загадъчно като вековете на съществуването му.

Всичко това прави романа „Петър Осоговец” едно истинско художествено произведение, в което описателният елемент е по-малко скучен, отколкото би се предполагало.

Петър Петков може да се радва, че освен истинска художествена наслада, която се получава от неговия роман, той успява още и да заинтересува читателя за тази далечна епоха на нашето минало, за да разрови прашните страници на историята и да открие много, занимливи въпроси, ненамерили още своето научно домашно обяснение.

——————————

сп. „Завети”, г. 3, кн. 10, 1936 г.