Христо Силянов

Христо Иванов Силянов, български революционен деец, писател, историограф, мемоарист, депутат, е роден на 28.05.1880 г. в Цариград. Учи в Цариград, Солун и Битоля, където завършва гимназия и става член на ВМОРО. Учителства в Лерин и Прилеп в 1900-1902 г. През 1902 г. минава в нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Михаил Герджиков (1903). След потушаването му се установява в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Един от инициаторите за създаване на журналистическо дружество в София (1905). Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски” (1907), специализира в Швейцария (1907-1908). Член на Задграничното представителство на ВМОРО (1908). През Балканскaта война (1912-1913) е в Македония с четата на Васил Чекаларов. По време на Първата световна война е затворен като русофил - осъден на доживотен затвор, лежи 3 г. и половина (1915-1918), амнистиран. След 1923 г. е в Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Народен представител от Демократическия сговор два мандата (след 09.06.1923 г. - до юни 1931 г.) Член-учредител и подпредседател на Македонския научен институт. Председател на Дружеството на столичните журналисти (1931-1932). За пръв път печата в сп. „Ученически другар” през 1898 г. Изявява се във в. „Илинден”, „Вести”, „Ден”, „Вардар”, „България”, „България”, „Бум”, „Демократически преглед”, „Сила”, „La Bulgarie” и др. Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. „Ново време”, „Просвета”, „Пролетна заря”, „Македоно-одрински преглед”, „Македонски преглед”, „Съвременна илюстрация”, „Македония”, „Художник”, „Народ и армия”, „Сборник от турските зверства”, „Седмица”, „Свободно мнение”, „Наблюдател”, „Отечество”, „Военни известия”, „Обединение”, „Листопад”, „Нови хоризонти”, „Български турист”, „Нова България”, на в. „Македонска трибуна”, „Завет”, „Македония”, „Вардар”, „Знаме”, „Време”, „Вечерна поща”, „Нов век”, „Мир”, „Трибуна” (Враца), „Знание”, „Илинден”, „Пряпорец” и др. Основава заедно с Александър Кипров хумористичния в. „Българан” и остава задълго в кръга на българановци (1904-1906). Антон Страшимиров го настанява на работа като редактор във в. „Ден”. Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в. „Вести” в решителен политически момент - юни 1908 г., когато се премахва цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Данаил Крапчев в. „Илинден” през 20-те г. Издава сп. „Сила” (1918-1920; 1930-1931). Автор на книгите „Тъгите на роба” (1903 г., в съавторство с Владимир Ковачев), „Стихове” (1905), „Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов” (очерк, 1914), „Сръбско-българският спор и Русия” (брошура, 1915, ІІ изд. - 1993), „Македонската емиграция и българският национален въпрос” (1919), „От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.” (мемоари, 1920), „Писма и изповеди на един четник - 1902 г.” (мемоари, 1927, ІІ изд. - 1967), „Освободителните борби на Македония” (т. I - 1933 г. т. II. - 1943 г., фототипно издание - 1983), „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г.” (1934). През 1984 г. са преиздадени обединено „Писма и изповеди на един четник - 1902 г. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос”. Превежда творби на Бр. Нушич, Оскар Уайлд, Анатол Франс, Балмонт, Ал. Фьодоров, К. Мюлер. Псевдоними: Рушкин, Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R, Rouge. Баща на дипломата Евгений Силянов (1907-1997). Умира на 26.09.1939 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ЛУНАТА ПО Е НЕЖНА…/ брой 82 март 2016

ОТВЕТ/ брой 88 октомври 2016

АКОРД/ брой 99 октомври 2017

СЛЯПАТА ЦВЕТОПРОДАВАЧКА/ брой 100 ноември 2017

ПРИ ЗОРИ/ брой 111 ноември 2018


Преводи:

Константин Балмонт - ЗАВЕТЪТ НА БИТИЕТО/ брой 82 март 2016


За Христо Силянов:

ХРИСТО СИЛЯНОВ/ автор: Димитър Талев/ брой 82 март 2016