Христо Силянов

Из „Стихове” (1905)

Горд балкан под нас се пери
с тъмни доли и гори,
там пък морский шир трепери
в светлорозови зари.

Всред вълните слънце златно
се показа и изгря
и морето необятно
във позлата засия.

И играят вред лъчите
над скали, гори, бърда;
плахо сепват се мъглите
и изчезват без следа.