Христо Силянов

***
Луната по е нежна зад тъмни висини;
преди да се покаже, зората по плени.

По-хубава, по-мила е, дружке, пролетта,
додето тя се чака, додето е мечта.

Предвестница на пролет, луна зад висоти,
зора недоизгряла не беше ли и ти?

сп. „Художник”, бр.5, 1.11.1905 г.