Христо Силянов

ОТВЕТ

На вас, о, рицари на смъртта!

Потоци цели кръв юнашка,
порои клетнишки сълзи
и цяла гробница сирашка -
щастливци вас не порази!

Но той? - в тюрма ли гни безвестен,
на стълб позорен прикован,
убит, заточен ил’ обесен -
той вред и сявга е титан!

Титан - когато без пощада
мори и мсти за брата свой,
титан е и когато пада
от свой свинец в неравен бой!

И днес, когато ужас сее
и смърт в домашния ви кът -
титан е пак, а вий - пигмеи!…
И гаври се над ваший съд!…

На мракобесний съд… съдете!
Със смърт грозете го… със дим!
Вериги нови му сковете! -
титан е пак непобедим!

Над ваший ужас той се хили!…
Но колко бил би по-честит,
ако би всички вий сетили
съда на царя-динамит!…

ПРЕД РАЗВАЛИНИТЕ НА ПРЕСПА

Пустинен, мълчалив, сред тез вълни кристални
там остров се черней;
във него бурени, развалини печални:
на кървав спомен той е мрачен мавзолей.

Там сянката седи на оня цар държавен
що вред вразите смърт и ужас сейше вред,
но най-подир падна и краят му безславен
бе жива, грозна смърт за клетници безчет…

Кръв в миналите дни бе злата ти съдбина!
Ден ясен ти не знаеш, о, родино света,
кръв… мъки, а сега - страдалница робина!…

Кога, кога, уви, в тез кървави полета
на грозна слава мъст ще екне песента?
Кога ще вкусиш мир, родино моя клета?