Христо Силянов

Без очи съм аз, горкана,
майка нямам, ни баща,
цял ден скитам за прехрана
с тоя пълен кош цветя,

но не съм аз просякиня -
цял ден трудя се така
и не ща за милостиня
да простра към вас ръка.

Моя труд възнаградете,
милостиви господа,
и по китка си купете,
от тез мои цветица!

С тях ведно съм снощи спала
под открити небеса,
при зори пък съм ги брала
от полето по роса.

Още с дъх са ароматен,
ах, как чувствувам го аз, -
тъй бе сладък и приятен
нявга майчиният глас…

Без очи съм аз, горкана,
майка нямам, ни баща,
цял ден скитам за прехрана
с тоя пълен кош цветя!

——————————

сп. „Пенкини картинки”, г. 1, кн. 6, 1904 г.