Христо Силянов

Клавишите трептяха. Белоснежни
по тях играяха твоите ръце.
И звукове таинствени и нежни
унисаха помамено сърце.

Ненадано акорд един - ридане
отрони се: погребена мечта…
И болно сля се с него ек - стенане
в душата ми, смутена сред нощта.

На спомен скъп ли отклик бе печален,
тъга по злат недобленуван ден?
Но тоз акорд трепти все тъй кристален
и горестно ридае още в мен.

24 ноември 1910 г.

——————————

сп. „Наблюдател”, г. 2, кн. 2, 1911 г.