Леонид Паспалеев

Леонид Иванов Паспалеев, български писател, преводач, военен деец, е роден на 04.09.1896 г. в град Мариупол, Русия, в семейството на поручик Иван Дмитриевич Паспалеев, офицер в 13-и пехотен Рилски полк и рускинята Мария Николаевна Арихбаева. До 2 г. живее в Мариупол, после в Кюстендил. Завършва гимназия в Самоков. Следва славянска филология, но завършва Военното училище в София (1919). Армейски офицер, стига до чин подполковник (1940). Участник в Първата световна война, началник охрана на двореца „Чамкория” - Самоков (1919); комендант на Петрич (1925-1926), в Радомир, София - 6 пехотен полк, Шумен - 5 артилерийски полк, Сливен (1939-1941), Ягодина-Сърбия (1944), София. Началник на служба „Проучване на пропагандни материали у нас и в чужбина” в Министерство на пропагандата (1944-1945). Редактор на сп. „Факел” - Самоков (1916, 1919), кореспондира с Димчо Дебелянов, приятел е с Христо Смирненски. Преводач от руски: „Танковете в миналата и бъдещата война” от белогвардейския емигрант в Париж генерал Николай Головин (1926), „Аелита” от А. К. Толстой (1927), „Сияйна зора” от Джек Лондон, „Капитанска дъщеря” от А. С. Пушкин (1936), „Исторически жени” от Йохан Шеер (1937, 2007), „Как се каляваше стоманата” и „Родени от бурята” от Николай Островски, „М. Ю. Лермонтов: Биография” от Борис Ейхенбаум (1940), „Говорящата риба. Арменски приказки” (1941), „Източни приказки” (1943), „В сърцето на Африка” от Карл Екли (1943), „Сарагоса” от Бенито Перес Галдос (1945), „Приказки” от Ръдиард Киплинг (1945), „Пушкин” от Борис Шатилов (1945), „Христоматия на артиста” от Ю. Писаренко (1946), „Лондонски нощи” от Стивън Грейъм (1946), „Двамата лъжци. Източни народни приказки” (1946), „Арабският звездоброец” (разкази и легенди) от Вашингтон Ирвинг (1946), „Къде зимуват раците” от Виталий Бианки (1948), „Антонин Дворжак” от Белза (1955), „Бетховен” (лекция) от Синявер (1955), „Двадесет сватби в една година” от Юрий Петухов (комедия, 1960), „България 1878-1883″ (спомени) от Александър Мосолов (1991), творби на Толстой, Майн Рид, Емил Зола, редица съветски пиеси и др. Автор на книги с военна тематика - „Бойна подготовка на боеца и отделението” (с Борис Величков, 1927), „Как да станем невидими за противника” (1929), „Картечна линейка”, „Бронирани оръжия”, „Газовата война”, както и на „Косара” (легенда, 1926), „Берислава” (легенда, 1927), „Цар Симеон: По случай 1000-годишнината му” (1928), „Последният владетел на Средец” (1930), „В зората на Освобождението” (исторически роман 1935), „Художествено възпитание” (статии, 1936), “Шилер” (1943), „Червеноармейски хумор” (с Петър Дачев, 1945), „Творчеството на Максим Горки” (литературен очерк, 1947), „Тихият Дон” (литературен очерк, 1947), „Разораната целина” (литературен очерк, 1947), спомени за Димчо Дебелянов, очерк за художника Христо Йончев - Крискарец (1971). Освен като военен писател, се изявява и като лирик - във в. „Вестник на жената” и др. Пише статии за сп. „Гребец”. Брат на писателя, редактора и военния деец Валентин Паспалеев. Съпруг на писателката Веса Паспалеева (1900-1980). Баща на художничката и писателката Тамара Паспалеева. Умира през 1976 г.


Публикации:


Поезия:

МИГ/ брой 82 март 2016


Проза:

ЧЕРНО МОРЕ/ брой 90 декември 2016


Литература за деца:

МОРСКИЯТ КОН/ брой 90 декември 2016


Преводи:

ГОВОРЯЩАТА РИБА/ брой 90 декември 2016

Ръдиард Киплинг - ЗАЩО КИТЪТ ИМА ТАКОВА ГЪРЛО/ брой 96 юни 2017