Янис Порук

превод: Леонид Паспалеев

В гостоприемния Зезенхейм
той привечер с кон ще дойде.
Там Фредерика, в този час
приготвя масата за госта.

Да, знае тя, че той ще дойде
и щастие ще донесе.
Тогаз всред златните й къдри
лицето й ще се усмихне!

Да, знае тя, че той ще дойде
величествен, с походка бавна
и с маниерите си чудни
сърцето й ще овладей.

В гостоприемния Зезенхейм
с кон той привечер ще дойде.
Зове го бъдещето там,
към него то е благосклонно.

Изпращат своето сребро
звезди към земните долини.
Овразите изпълня мрак
и тъмна нощ пълзи в лесът.

В прозорците на Зезенхейм
огньове приказни трептят
и озарен от светлина
усилва коня своя бяг.

——————————

сп. „Популярно списание”, г. 5. кн. 8, 1926 г.