Леонид Паспалеев

НА ПРОЩАВАНЕ

Другарко моя, сещам часът ми наближава
да се простя с тебе, че нов ме дълг зове,
край бреговете китни на Черна величава
отивам да се бия с родни врагове…

И, може би, аз там в боя да загина,
но ти сълзи за мен не лей в самота,
не само аз ще падна за скъпата Родина,
а колко като мен там леят си кръвта.

И моят гроб, където прахът ми ще почива
о, никога, другарко, не ще узнаеш ти,
но щом се чучулига в небето заизвива
ще спомниш ти за моите починали мечти.

ПЕСЕН

Ден велик е за войника
да се бие за роден край,
китка свий от перуника
и на него я подай.

Аз отивам там, при Струма,
ти за мене се моли,
но ще пазя мойта дума,
дор куршум не ме срази.

Китка свий от перуника!
И на мене я подай.
Ден велик е за войника
да се бие за роден край.

—————————–

Възпоменателен сборник - Епопея на българския воин, т. 3, 1932 г.