МИГ
МИГ
Треперят елховите клони,
пътя се губи в степта,
и шум от летящи вагони
глухо процепва нощта.
Във тъмния нощен простор
машинната свирка ечи -
и страшния бял семафор
поглежда с зелени очи.
Огън, шум и движение
и жилести груби ръце -
експреса мина кат видение -
подобно надежда в сърце.
Трептят елховите клони,
пътя се губи в степта.
И мрачни висят небосклони
над нашата бедна страна.
ЗАВРЪЩАНЕ
Моят дом се откройва далече
на лилавия вечерен фон.
Сред дъждовната есенна вечер
аз препускам на черния кон.
В мойте жили се впива грехът
на раненото, бедно сърце -
аз жадувам за майчина гръд
и простирам детински ръце.
Подир тая печална разлъка
аз вярвах: на къщния праг
ще ме чакаш, ти, майко, със мъка,
просълзена във пустия мрак.
И жадувах да чуя гласът ти
като някога в детство на двора,
но само изгнилите пръти
приведоха лик от стобора.
И печално се люшна вратата
подир мене в дъждовната вечер -
и заплува отново в душата -
мойта мъка - студения глетчер.
