арменска приказка

превод: Леонид Паспалеев

I.
Живеел някога при един рибар един работник. За своя труд той получавал на ден по няколко рибки.
Веднъж работникът уловил една красива рибка, погледнал я и си помислил: „Жал ми е за тази рибка, тя също е жива. Нима и тя няма родители, нито роднини? Нима не знае тя що е радости и скръб?”
Изведнъж рибката заприказвала с човешки глас:
- Послушай, братко човече! Играех си аз с другарките и попаднах в мрежата. Сега, навярно, и родителите ми, и другарките ми ме търсят и тъгуват за мен. А аз тук се измъчвам и се задъхвам на сушата. Съжали се над мен. Хвърли ме назад във водата.
Работникът се съжалил над рибката и я хвърлил обратно в реката.
- Наистина, красива рибко, играй си както преди в реката, нека не тъгуват твоите родители!
Рибарят се научил за това и се разгневил.
- Глупец, - завикал той на работника: - Защо хвърли рибата във водата? Махай се от очите ми и повече да не те виждам!
- Къде да отида сега? - тъгувал работникът, - завръщайки се у дома с празни ръце.

II.
Работникът тъжно вървял по пътя и изведнъж срещнал едно чудовище в човешки образ. Чудовището подкарвало пред себе си една красива крава.
- Здравей, братко! - казало чудовището. - Какво си се замислил?
Беднякът му разправил за своята беда.
- Послушай, приятелю, - казало чудовището, - виждаш ли тази млечна крава? Аз ще ти я отстъпя за три години. Тя всеки ден ще ти дава много мляко и вие, с жена си, ще бъдете сити. Само че при следните условия: щом изминат три години, аз ще дойда и ще ви задавам въпроси.
Ако отговорите на тях, кравата ще остане ваша завинаги, но ако не отговорите ще ви отведа заедно с кравата и ще постъпя с вас тъй, както желая. Съгласен ли си?
Работникът започнал да мисли: „Наместо да умра от глад ще взема кравата. Ще поживее три години при мене тя, а след това може да ни се усмихне щастието и да отговоря на тези въпроси.”
- Съгласен съм! - казал той, взел кравата и си тръгнал весел за къщи.

III.
Бързо изминали три години. Кравата през всичко време до насита хранела със своето мляко бедняка и жена му.
Веднъж мъжът и жената седели привечер на прага на къщата си и с тъга си мислели за това, че скоро ще дойде чудовището. Те въздишали, скърбели, а страшната нощ все повече и повече се приближавала.
Изведнъж към тях се приближил един прекрасен юноша.
- Добър вечер, - казал юношата.- Аз се изморих, а е вече късно, не може ли да прекарам тази нощ под вашия покрив?
- Разбира се, може. Само, че тази нощ нас ни заплашва беда. Ние взехме една крава от едно чудовище с условие да се храним с млякото й три години. Днес се свършва срокът. Чудовището скоро ще дойде и ще ни зададе няколко въпроси. Ако ние отговорим на тях чудовището ще ни остави кравата, а не отговорим ли, ще станем негови пленници. Да не би и ти да пострадаш покрай нас?
- Не е беда! Каквото се случи с вас, то нека се случи и с мене, - отговорил странникът и останал при работника.
И ето, че точно сред полунощ се чуло силно чукане на вратата.
- Кой е там?
- Аз съм, чудовището! Изминаха се три години. Хайде отговаряйте на въпросите.
- Ние не ще можем да отговорим - в ужас се забъркали мъжът и жената.
Но юношата - гост казал:
- Не се плашете, аз ще отговарям зарад вас, - и се приближил до вратата.
- Аз съм тука! - закряскало чудовището зад вратата.
- Аз също съм тука, - спокойно отговорил юношата.
- Ти отде си?
- От този морски бряг.
- С какво си дошъл тук?
- Дойдох, възседнал на една куца бълха.
- Значи морето е било малко?
- Донейде. Сянката дори на орела не ще може да го прехвръкне.
- Значи орелът е толкова малка птица?
- Донейде. Сянката от неговите крила ще покрие града.
- Значи, градът е доста малък?
- Донейде. Заекът не може да пребяга от единия му край до другия.
- Значи заекът е мъничък.
- Донейде. От неговата кожа ще излезе цял кожух за голям човек и шапка в добавка.
- Значи този човек е джудже?
- Донейде. От неговите колене до очите му не ще се чуе пението и на петела.
- Значи той е глух?
- Донейде. Той чува как еленът в планините хрупа трева.
Чудовището се забъркало. То не знаело какво да пита повече. То постояло мълчаливо още малко време до вратите и най-после изчезнало в тъмнината.
Мъжът и жената се зарадвали. Когато се зазорило, юношата започнал да си взема сбогом, готвейки се за далечен път.
- Не, ние не ще те пуснем, - препречили му пътя щастливи мъжът и жената. Ти ни спаси живота! Кажи, с какво можем да ти се отблагодарим?
- С нищо, - казал юношата. - Аз трябва да си вървя.
- Е, поне името си кажи, - настоявал мъжът.
- Знаеш ли пословицата, - отговорил юношата: „Прави добро, пък ако ще и във водата го хвърли, не ще пропадне! Аз съм същата тази говоряща риба, която ти съжали и хвърли във водата.
Тъй отговорил непознатият и изчезнал.

сп. „Морски сговор”, г. 18, кн. 1, 1941 г.