Илия Булев
Илия Николов Булев, български поет, общественик, журналист, е роден на 19.11.1883 г. в село Стежерово, Плевенско. Завършва педагогическа гимназия в Шумен, учителства в Стежерово и Свищов. Сътрудничи със символистични стихове на „Просвета”, „Летописи”, „Из нов път”, „Листопад”, „Бисери”, „Морски сговор”, „Педагогическа практика”, „Венец”, „Детски живот”, „Просветно единство”, „Светулка”, „Другарче”, „Прозорче” и др. Участвува в съставената от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов „Нашата поезия от Вазова насам” (1910). Автор е на книгата „Илия Р. Блъсков. Живот и творчество” (1934). Умира на 26.04.1966 г. в София.
Публикации:
Поезия:
ИЗ ТЪМНИЯ ЛЕС/ брой 79 декември 2015
ТЯ БЯГА…/ брой 92 февруари 2017
СИРАЧЕ/ брой 101 декември 2017
СЛЕД ПРОЛЕТ/ брой 103 февруари 2018
НЕДЕЙ МЕ ЧАКА/ брой 121 октомври 2019
Литература за деца:
За Илия Булев:
ИЛИЯ БУЛЕВ - ЕДИН ПОЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ СИМВОЛИСТ/ автор: Людмил Симеонов/ брой 79 декември 2015
