МАЙ
МАЙ
Разтваряй цветните градини,
о, слънце, в тоя чуден край,
през тях тържествено да мине
денят на веселия май!
Горят на утрото зарите
в простора ведросин и чист,
и капки - росни маргарити,
блестят по всеки храст и лист.
А ранобудна чучулига
над избуялите жита
трепти, трепти и се издига
да срещне с песен пролетта.
Разтваряй цветните градини,
о, слънце, в тоя чуден край,
с тържествен химн през тях да мине
денят на веселия май!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 6, кн. 8, 1935-1936 г.
ПРОЛЕТ
Отиде си снегът. Не чуй се вече
в комина вихър леден да запей,
небето чисто е, и като огън
във ранно утро изток аленей.
А слънцето засмяно пак ни гледа
със свойте ясни, хубави очи
и гали ни, и ни целува сладко
със топлите си пролетни лъчи.
От песните на птички гласовити,
сдружени в чуден и вълшебен хор,
пробуждат се поля, гори, градини,
ехти безкрайно синият простор.
Орачът весел, подранил в полето,
изправя се, трикратно прави кръст,
запява волно и със пресни сили
забива ралото във ровка пръст.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 6, 1936-1937 г.
ПРОЩАВАНЕ
Прощавайте, о, птички лекокрили,
и свидни гости в наший роден кът!
Дано ви Бог дари с юнашки сили,
че труден е далечният ви път.
Тъмнее веч насреща планината
и Севернякът скоро ще завий,
а на мъглите сиви пелената
открай докрай небето ще покрий.
Полята пусти са и занемели,
не чуй се нигде веселий щурец;
мълчат горите, вейчици навели
и ронят се листец подир листец.
С тъга в душата - мъченици същи -
оставаме отново ний сами,
да слушаме и ден и нощ от къщи
как есенният дъжд ръми, ръми…
На добър път, о, птички ранобудни!
Благословен да бъде тоя час!
А там, в онез страни прекрасни, чудни,
спомнете си, спомнете си за нас!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1938-1939 г.
ПРОЛЕТ
Небето ясно е и чисто
като усмивка на дете,
и свойта приказка лъчиста
денят започва да плете.
От ранна утрина запява
на птичките вълшебний хор
и с песните си огласява
безкрайно синия простор.
В полето билки нацъфтяли
разливат нежен аромат,
горите сякаш са засмяли -
и грей от радост целий свят.
В усои ручеи пенливи
се гонят лудо и бучат,
и от искрящите им гриви
сребристи капчици хвърчат.
Трептят на слънцето зарите
и галят всеки лист зелен,
и на земята от гърдите
кипи животът възроден.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 5, 1945 г.
