ЗОРА
ЗОРА
Зора -
пленителна душа, душа на вековете,
затрупани с прахът на милион беди;
зора -
на всеки хубав ден най-хубавото цвете,
порасло на нощта из черните следи.
Зора -
вълшебна музика, мелодия запята
на Изтока посред горящите чертози;
зора -
усмихната девица със венец от рози,
дошла на утрото из росните полета.
Зора -
потоп от светлина, без край и без начало,
и вик за нов подем и нова суета;
зора -
страдание на роб, до болка накипяло,
и красота, и красота!
——————————
ЕСЕН
Ни слънце, ни луна. И в мрак душата ми скърби…
Под ниско висналия от мъглите свод
вървя самичък аз. Вървя, а може би
не ще да видя веч ни изгрев, ни заход.
А тъжно пее вятърът на злото песента
и жълтите листа по пътя ми пилей. -
А жълтите листа - сълзи на есента -
не ще ли има кой и тях да пожалей?
——————————
БЕЗСЪННА НОЩ
Тъмноока вечер тихомълком лази,
лази и се вие над поля и друми;
и заспиват, морни, обич и омрази,
стихват шумни речи, стихват празни глуми.
Тишина гробовна… И във тишината
тъмен грак на врана, сам-сама остала
и далечно ехо плаче в тъмнината, -
сякаш майка клета, щастие мечтала,
над първинка рожба тъй горчиво плаче. -
А нощта се вие - тиха, тъмноока -
и униса сън сърцето ми - сираче;
но да спи сърцето - да заспи не може,
че във него грижа - змия жълтоока -
бди и не заспива, не заспива, Боже!
——————————
НА ТЕБЕ
Кат майско утро свежа си и млада,
и нежна си кат първия цветец на пролетта.
Обичам те и знам, че не един ще страда
по твоята неземна красота.
Като омаен лъх от росни розови полета
докосна ме звънливата ти треперяща реч.
Обичам те и знам, другарко моя клета,
че няма да те видя нивга веч…
——————————
сп. „Бисери”, г. 1, бр. 8, 17.12.1911 г.
