ТЯ БЯГА…
ТЯ БЯГА…
Тя бяга, - моята надежда, - и ридай,
безсилна да се върне пак при мен;
тя бяга, - моята другарка, - и ридай,
аз гледам я нещастен и сломен.
Тя бяга, - моята сестрица, - и със страх
озърта се сред бурното море;
тя бяга, - моята звездица, - и със страх
озърта се, и пак не ме съзре.
Тя бяга, - моята погинала мечта, -
аз гледам я от стръмний бряг далеч;
тя бяга, - моята надежда, - и ридай,
и няма нивга да се върне веч…
1905
МОРСКИ НАПЕВ
Завръщат се и плачат тихичко вълните, -
завръщат се от плен; -
завръщат се с кристални сълзи от очите,
със стихнало роптанье, с болка във гърдите, -
завръщат се от плен.
Аз гледам ги и плача тихо сам-самичък, -
и плача като луд; -
аз гледам ги безстрастно, сам, един-едничък,
и вслушвам се в плача им, вслушвам се самичък,
и плача като луд.
Завръщат се и шъпнат тихичко вълните, -
завръщат се от плен; -
завръщат се и с ужас преброяват дните,
завръщат се и шъпнат с болка във гърдите,
че аз съм вечно в плен!…
1906
ВЪРВИ!
Върви! Не спирай изтощена
сред тоз пустинен път!
Нима - с душа родена -
ще паднеш победена
от мъртвите в светът?
Върви!… С години ний се влачим
по стръмните скали -
и пак не ще заплачем, -
додето се изкачим
над урви и мъгли!
Върви!… Подай си мен ръката
във тоз тържествен час…
Ей бляска веч зората
във кървава позлата
над чуката пред нас!
1906
ПЕСЕН ПРИ ЗОРИ
Ах, като чуеш, майчице мила,
в труд прималяла
да съм запяла,
развеселила -
ти да не кажеш, майчице мила,
че не умея
дух да съгрея
с лъч на покоя;
ти да не кажеш, майчице драга,
чадо на мрака,
че ме не чака
бъдещност блага.
Хула ще кажеш, майчице клета:
миром се нивга
мир не постига
в царство на гнета.
1906
