Людмил Симеонов

На днешните почитатели на поезията името на Илия Булев е почти непознато, той е извън вниманието и на литературните изследователи. А от началото на миналия век до края на Втората световна война той е активен участник в литературния живот.

За художествената значимост на поезията му показателен е фактът, че негови творби са включени в първата антология на българската поезия - „Нашата поезия от Вазова насам” (1910 г.), чиито съставители са Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.

Десетина години по-късно Илия Булев участва с 15 стихотворения и в „Литературно-критична антология” на Иван Ст. Андрейчин. Особено популярно е стихотворението му „Недей ме чака”, което по-късно става и песен.

Илия Булев е роден на 19 ноември 1883 г. в село Стежерово, Свищовска околия. Учи в Шуменската педагогическа гимназия, в която негов директор и учител е възрожденският писател Илия Рашков Блъсков.

След завършването на гимназията до пенсионирането си през 1936 г. Булев е учител в родното си Стежерово и в град Свищов. Умира на 26 април 1966 г. в София.

Първите творби на Илия Булев са публикувани през 1903 и 1904 г. в списанията „Просвета” ( с редактор Христо Д. Максимов) и „Летописи” на Константин Величков. Те са написани под влиянието на символизма („Ела”, След пролет”, Зимна песен”), в някои личи и влиянието на българския фолклор (баладата „Момин пръстен”).

Илия Булев е един от най-активните сътрудници на списание „Из нов път” на Иван Ст. Андрейчин, с когото се сприятелява. Близък приятел е и на Димчо Дебелянов, Рачо Стоянов, Христо Борина, Димитър Подвързачов и други известни български поети и писатели. В списание „Из нов път” излизат най-добрите стихотворения на Илия Булев.

Той публикува творби и в списание „Художник” (с редактори Симеон Радев и Александър Балабанов), в което сътрудничат Иван Вазов, Йордан Йовков, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Теодор Траянов.

Освен за възрастни, Илия Булев пише стихове и за деца и юноши, отпечатвани в изданията „Прозорче”, „Светулка”, Венец”, „Детски живот” и „Морски сговор”.

По време на Балканската и Първата световна война Илия Булев е офицер от артилерията. Войниците му го помнят като храбър и човечен командир. През 1917 г. той е пленен и прекарва четири тежки години в зловещия атински затвор „Аверов” и на остров Итака.

Плод на неговите впечатления от ужасните условия по време на военнопленничеството му са извънредно интересните „Записки”, публикувани през 1934 г. в няколко поредни броя на седмичния свищовски вестник „Дунав”.

Дълги години Илия Булев живее в Свищов, където, освен учител, е общественик и журналист (заедно с известните свищовски учители и краеведи Георги Попхристов и Иван Гунев е съредактор на местния вестник „Дунав”).

Прави опити и в драмата - „Песента на полето”. Приживе издава само една книга - „Илия Р. Блъсков. Живот и творчество” като пореден номер на библиотека „Велики българи”.

До ден-днешен обаче поетическото му наследство, което е най-важният дял от неговото творчество, не е публикувано в отделно издание. А то е интересен щрих от картината на българския символизъм.