МЕЛОДИИ
МЕЛОДИИ
1.
… А тя се усмихна.
И в нейната странна усмивка гореше
последний отблясък на гаснещий ден,
а в тъмний й поглед тревожно растеше
ликът на луната, огнисто червен.
И няма я вече…
И всуе в тълпата аз вечно ще диря
нетленната прелест на нейния смях;
и вечно ще гледам - напред и надиря -
за нея, която сам в себе съзрях…
И няма я вече…
А искал бих татък, отвъд вековете,
където тя литна, и аз да летя -
че тамо от слънце тя по-силно свети
и грее - но, Боже, коя ли е тя?
2.
Беззвездна нощ и тишина. И в тишината
зловещи крясъци на безприютна птица…
Душата ми ридая горко в тъмнината
за тебе, о, звездица,
другарко моя, моя жар-денница!
Дълбоко спи нощта. И цялата вселена
мълчи под нейната таинствена десница…
Душата ми ридай - от тебе разделена -
за теб, о, хубавица,
другарко моя, безприютна птица!
——————————
сп. „Художествена култура”, кн. 5, май, 1910 г.
МИСЪЛ
На жизнения път по стръмните завои,
незабелязана, пристъпя бавно тя,
и винаги сама - без чужди и без свои -
накитена с венец от огнени цветя,
пленително красива в странния си ход,
по жизнения път пристъпя бавно тя.
Угрижена - по заник, горда - при възход,
ту дух метежно зъл, ту - клетница робиня,
сама за себе бог и вяра, и светиня -
привидно бездиханна -; ту за миг простре
къмто смъртта ръце, ту пак за миг се ражда, -
и никога не мре.
Защото тя е мъка и е вечна жажда.
——————————
сп. „Художествена култура”, кн. 8, октомври, 1910 г.
