НЕДЕЙ МЕ ЧАКА
НЕДЕЙ МЕ ЧАКА
Недей ме чака веч!
… Аз няма да се върна,
тъй както се не връща миналия ден;
сърцето ми само от тебе се отвърна
без мъка и борба. Защото помразен,
не може твоя дух в духа ми да се сгрей -
и няма в теб искра, която да не тлей.
Недей ме чака веч!
Към запад ти клониш, на изток аз отивам.
Не ще се слеят нивга нашите съдби;
тъга ми е, но знай, че сълзи не проливам
над разрушен кумир. Защото, може би,
и в сълзите, за миг отронени, лежи
прикритий тежък срам от някакви лъжи.
Недей ме чака веч!
… Аз няма да се върна,
тъй както се не връща никой минал час -
да бих могъл - не теб, а сам ще се прегърна
и със молитвено всеопрощаващ глас
навел се бих над всичко, що съм ти отдал
и като над мъртвец бих горко заридал.
ДЕНЯТ УМИРА ПАК
Денят умира пак, другарко уморена,
заметнат с пурпурна одежда от лъчи;
денят умира пак, другарко нажалена,
но в блясъка трептящ на твоите очи -
мъчително желан в томление и жажда -
на новий ден ликът мъчително се ражда.
Зора ще зазори, другарко - моя радост,
сияеща посред потоци светлина,
зора ще зазори, другарко - моя младост,
изплувала през сън в призвездна висина -
и гордо ще надникне тя от висините
и нази ще съзре под сенките на дните.
Ще дойде новий ден, от пламъци понесен,
и на тъмата храма с гръм ще порази;
ще дойде новий ден и с дивно волна песен
ще полети към нас. Но ние с теб в сълзи,
другарко моя, мое тъмно име,
и с вързани криле - къде ще полетиме?
СЛЕД ПРОЛЕТ
Пристигна пролетта и тихичко отмина
със химни и цветя край ледени стени;
пристигна пролетта, а в моята градина
и в моята душа, робиня век-година,
не дойде тя, а само със сън сънят смени.
Във тъмните алеи покапват пак листата
и вейките все тъй оголени стърчат;
все тоз мъртвешки хлад, все тъй във тишината
от близкия поток вълна подир вълната
разпенили гърди, се гонят и бучат.
На мойта храм - душа през зеещите двери
все тъй кръстосани са пътищата пак;
в олтаря глух умират богове без вери,
и на надеждата ми пламъкът трепери
все тъй печално блед в измръзналия мрак.
Отмина пролетта с въздишки и печали,
възвила огън-взор към тъмни векове -
едничък на мечтите, пролет не узнали,
невидимият лик под скрежени воали
лети към топли дни, към жарки светове.
——————————
Българска антология, 1910 г.
