Илия Булев

откъс

Пристигна пролетта и тихичко отмина
със химни и цветя край ледени стени;
пристигна пролетта, а в моята градина
и в моята душа, робиня век-година,
не дойде тя, а само със сън сънят смени.

Във тъмните алеи покапват пак листата
и вейките все тъй оголени стърчат;
все тоз мъртвешки хлад, все тъй във тишината
от близкия поток вълна подир вълната
разпенили гърди, се гонят и бучат.

На мойта храм-душа през зеещите двери
все тъй кръстосани са пътищата пак;
в олтаря глух умират богове без вери,
и на надеждата ми пламъкът трепери
все тъй печално блед в измръзналия мрак.