Любомир Весов
Любомир Илиев Весов, български поет и революционер, е роден на 30.08.1892 г. във Велес. През 1907 г. напуска софийската гимназия и няколко години се сражава като четник с турския аскер за свободата на Македония. Участва като доброволец в МОО през Балканската война. През Първата световна война е ротен командир, известно време е комендант на град Крушево. По-късно следва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. През 1922 г. заминава за Македония. Самоубива се на 05.11.1922 г. в село Острилци, Крушовско, обграден от сръбска полиция. Печата стихове от 1913 г. Публикува стихове в сп. „Демократически преглед”, „Земя”, „Везни” и др. Превежда руски поети - А. Бели, Ф. Сологуб, Н. Гумильов и др. Посмъртно е издадена стихосбирката му „Стихотворения” (1923). За творчеството му пишат Симеон Андреев, Александър Дзивгов, Васил Пундев, Йордан Стубел, Димитър Талев и др. През 1998 г. е издадена книгата му „Желание” (изд. „Македония прес”).
Публикации:
Поезия:
КЪМ РОДИНАТА/ брой 107 юни 2018
Преводи:
Фьодор Сологуб - ПЕСЕН/ брой 105 април 2018
Николай Гумильов - ВЕЧЕР/ брой 105 април 2018
За Любомир Весов:
“ТИ ПАК СМУТИ ПОКОЯ ТИХ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 28 април 2011
„КЪМ РОДИНАТА” ОТ Л. ВЕСОВ/ автор: Васил Пундев/ брой 107 юни 2018
