ПЕСНИ
***
Като видение насъне
ти се вести, очарова,
и твойта лека стъпка звънна,
но ти не спря, не позова.
Ти отлетя недоловима -
една отронена звезда,
и сняг на непробудна зима
засипа твоята следа…
Напразно чакам да възлезне
над мен спасителна зора -
ти се вести, плени, изчезна,
ти пламна в миг и изгоря.
***
Душата ми зове те
насъне и наяве,
че като бледно цвете
ти спомен не остави.
Ти само скръб разбуди -
и цъфна смъртна рана,
но моят зов ти чу ли
и мойта песен странна?
А колко дълго чаках
под сведените клони -
есенний ден заплака,
забравен лист отрони.
И все душа зове те
насъне и наяве -
като бездъхно цвете
ти спомен не остави.
***
Наклони, наклони
бледен лик, о, Луна,
лей от звездни страни
светлина, тишина.
Твойта хладна луча
угаси мойта скръб
и в сърце прозвуча
спомен минал и скъп.
И сърцето гори
от възторг и любов…
Лей луната зари,
свети звездний покров…
сп. Везни, г. 2., кн. 3., бр. 1920-1921
