ПЕСНИ
***
Трептят във твоя девствен сън
желания несмели
като молитвен кротък звън
през утрините бели.
Там, в съкровени глъбини
разцъфват снежни лилии,
зоват заключени вълни
копнежи белокрили.
Там зло не сплита мрежа зла…
И твоите навети
отлитат с ангелски крила
към висините свети.
***
Ронете, бедни дървеса,
последни листи сухи -
топят се в сиви небеса
въздишките ви глухи.
И замълчаният простор
над вас неотразимо
тегней със ледения взор
на мъртвобяла зима.
Заспивайте, обвити в скреж
клоне - ръце що молят.
Знам: пазвата ви крий копнеж
по нова ярка пролет.
И възлеления ви зов -
молитва съкровена -
ще разцъфти пак със любов
през утрин вдъхновена.
***
Полунощен час звъни,
вихър вий и кърши клони,
веят злобни мрачини
натежнели небосклони.
Горък шип забиват те
във сърце - тревожна рана,
смутно болката расте
безутешна, непрестанна.
Няма брод, завой, ни път…
Жилят кремъни и тръни,
хоризонти не зоват -
в мрака жаден всичко тъне.
Кой ще ми дари живот,
светла мисъл, светла вяра?
Висне безответен свод,
разрушен немей олтаря.
——————————
сп. „Съвременна илюстрация”, година 5, брой 2-3, 1921 г.
