ВЕЧЕР
превод: Любомир Весов
Денят изви… ненужен ден.
Великолепен ден, ненужен.
О, вечер, свий крило над мен.
Обвий духът уединен
с воала здрачно-теменужен.
И тя дойде - нощта - тя бди…
Заспиват скърби наболели…
Тук кой е властен да смути,
о, мощни нощни тъмноти,
победните ви стъпки смели?
Струят звездите тишина,
към висини възхожда бавно
студена бродница Луна.
Сън виждам - чакана страна,
убито щастие отдавна.
——————————
сп. „Съвременна илюстрация”, година 5, брой 2-3, 1921 г.
