Константин Симонов

Константин (истинско име - Кирил) Михайлович Симонов, съветски руски писател, общественик, преводач, сценарист, е роден на 28.11. 1915 г. в Петроград (Санкт Петербург). От арменски произход. Баща му Михаил Агафангелович Симонов през Първата световна война емигрира в Полша. През 1919 г. майка му княгиня Александра Леонидовна Оболенска се омъжва в Рязан за преподавателя по военно дело, бившия полковник от руската императорска армия, по-късно командир (генерал-майор) в болшевишката РККА Александър Григориевич Иванишев. Детството му минава във военни градчета и командирски общежития. От 1931 г. живее в Москва. Печата от 1936 г. Учи в Литературния институт „А. М. Горки” (1938). Член на Съюза на писателите на СССР (1938), започва аспирантура в ИФЛИ, публикува поемата „Павел Черният”. Завършва курсовете за военни кореспонденти при ВПА „В. И. Ленин” (1941). Член на КПСС (1942). По време на войната е журналист, издава 3 пиеси, две книги със стихове, повест, а след нея - очерци и др., много пъти е в задгранични командировки (Япония, САЩ, Китай), бил главен редактор на сп. „Новый мир” (1946 - 1950 и 1954 - 1958), главен редактор на „Литературная газета” (1950 - 1953). Заместник-генерален секретар и секретар (1946 - 1959 и 1967 - 1979) на СП на СССР. Герой на социалистическия труд (1974). Носител на Ленинска (1947) и 6 пъти на Държавна (Сталинска) награда на СССР (1942, 1943, 1946, 1947, 1949, 1950). Депутат (1946-1954). Кандидат за член на ЦК на КПСС (1952-1956). Член на ЦРК на КПСС (1956 - 1961 и 1976 - 1979). Третият му, поледен брак, е с Лариса Алексеевна Жадова (Жидова, 1927-1981), специалист по руския авангард. Съчинения: „Истински хора” (1938), „Димът на отечеството” (повест, 1947), „Приятели и врагове” (1948), „Другари по оръжие” (роман, 1952, нова редакция - 1971), „Живите и мъртвите” (роман, 1959), „Южни повести» (1956-1961), „Хората не се раждат войници” (роман, 1964), „Из записките на Лопатин” (цикъл повести, 1965), „Последно лято” (роман, 1971) и мн. др. Умира на 28.08. 1979 г. в Москва, според завещанието му прахът му е разпръснат на полето край Могильов. Събраните му съчинения са издадени в 10 тома през 1984 г. Много от произведенията му са екранизирани.


Публикации:


Поезия:

ЧАКАЙ МЕ!/ превод: Атанас Смирнов/ брой 51 май 2013

РОДИНА/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015

В КЛУБА НА КОРЕСПОНДЕНТИТЕ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 81 февруари 2016

РОДИНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 111 ноември 2018

МАЙОРЪТ ВОЗЕШЕ МОМЧЕТО НА ЛАФЕТА…/ превод: Иван Антонов/ брой 117 май 2019

РОДИНА/ превод: Атанас Далчев/ брой 128 май 2020

ЩЕ СЕ ВЪРНА…/ превод: Вили Терзиева/ брой 158 май 2023

ЧАКАЙ МЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 163 декември 2023