ЧАКАЙ МЕ!
превод: Атанас Смирнов
Стихотворението на Симонов «Чакай ме» е посветено на актрисата Валентина Серова - бъдеща жена на поета. Той бил на фронта като кореспондент на «Красная звезда». Феноменът на «Чакай ме», изрязвано, препечатвано и преписвано, изпращано от фронта у дома и от тила - на фронта, феноменът на стихотворението, написано през август 1941 на вилата на Лев Касил в Переделкино, адресирано до В. Серова, вдовица на наскоро загинал летец, излиза извън рамките на поезията. «Чакай ме» е като заклинание към съдбата, в което е предсказано, че войната ще бъде дълга и жестока, и е предусетено, че човек е по-силен от войната. Ако обича, ако вярва. Ето това стихотворение, авторът на което за литературни заслуги е удостоен с Ленинска награда и 6 пъти с Държавна (Сталинска) награда.
—————————–
ЧАКАЙ МЕ!
***
Чакай - ще се върна аз,
само чакай ти!
Чакай, дъжд ли в тъжен час
вънка заплющи,
чакай, студ ли свий свиреп,
чакай в летен ден,
чакай и когато с теб
друг не чака мен.
Чакай и когато спрат
моите писма,
всички да се уморят,
чакай ме сама.
Чакай, ще се върна аз,
да те не смути,
някой каже ли у нас:
„Забрави го ти!”
Мама мъртъв да ме знай,
брат ми поглед свел,
и другарите накрай,
всеки чаша взел,
край камината, що грей,
да ме поменат…
Чакай ме и с тях недей
пи за мойта смърт!
Чакай, ще се върна аз,
злата смърт надвил,
и ще чуеш ти тогаз:
„Той щастливец бил!”
Никой друг не издържа,
не повярва, виж -
с чакането си можа
ти да ме спасиш.
Как смъртта ме не смути,
знаем двама тук -
просто чакаше ме ти
както никой друг.
август 1941
—————————–
***
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.
Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души…
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.
Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой, -
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.
август 1941
