Константин Симонов

превод: Вили Терзиева

***

Ще се върна. Чакай ти.
Дума съм ти дал.
Даже в теб да завали
есенна печал.

Чакай ме, когато вън
тичат хали зли
и във летен зной, насън,
чакай само ти.

Чакай ме, дори писма
с новини за мен
да не идват. Сам сама
чакай ден след ден.

Ще се върна. До тогаз
с вяра чакай ти.
Нищо, че край теб на глас,
казват “Забрави”.

Нека вярва моят син,
майка ми дори,
че ме няма. До един
всички събери.

И край огъня с вино
нека се простят
с мен другарите ми, но
ти недей зова.

Ще се върна, щом смъртта
в сблъсъци безчет
съм сразил. Дори с мълва
“Имал е късмет.”

Няма да повярват как
в битките сама
ти опази ме от враг,
с вяра от дома.

Само нашите души
знаят за това.
Мисълта, че чакаш ти,
победи смъртта.

——————————

***
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души…
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой, -
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941