Иван Василев

Иван Василев Гайдаров, български писател-реалист, е роден на 02.10.1909 г. в село Снежина, Варненско в бедно семейство. Основно образование получава в родното си село. Завърша средно педагогическо училище в Казанлък. На деветнадесетгодишна възраст става учител. Публикува първото си стихотворение „Защо” в детския вестник „Трезво дете”. После сътрудничи на в. „Мисъл”, „Мисъл и воля”, „Светлоструй”, “Кормило”, сп.. „Гребец”, на детските списания „Светулка”, „Детска радост”, „Другарче”. Учителства в селата Комарево и Манастир, Провадийско и в град Каварна (1928-1946). Работи като редактор в в Радио София (1946-1957), редактор и заместник-главен редактор в списание „Славейче” (1958-1969). Автор на повече от 30 книги, предимно за деца, сред които „Празник” (стихове, 1934), „Равнината пее” (стихове, 1935), „Ледовете пукат” (стихове, 1940), „Белият орел” (повест, 1942), „Балканджи Йово” (драма, 1946), „Палачор. Партизанска поема” (1949), „Ниви без синури” (разкази, 1952), „Хайдушка жетва” (разкази, 1956), „Юнак над юнаци” (стихотворения, 1957), „Зайчето” (1957), „Бялата кошара” (разкази за деца, 1958), „Зоологическа градина” (с Атанас Душков, 1958), „Лакомници. Весела история в стихове” (1959), “Добрина чешма” (разкази, 1960), „Марковата служба” (разказ, 1960), “Дъждовен облак” (разкази, 1961), „Мечтата на Динката” (разкази, 1961),  „Агликина поляна” (повест, 1962, 1967), “Весела гостенка” (стихове, 1962), „Драгойчо” (разказ, 1962), ”Приключенията на Облизан” (разкази, 1962; 1967), “Гъдуларчо и Звънчо” (разказ, 1963), “Къде ходиха босите крачета” (поемка, 1964), „Чудното кладенче” (повест, 1964), “Горски дом” (поемка, 1965), “Есенна огърлица” (стихове, 1965), “Пиринченото звънче. Разкази за моето детство” (1965), “Кой за какво пее” (стихове, 1966), “Случка в гората” (разказ, 1966), „Стоил войвода” (повест, 1966), „Народни отмъстители” (разкази, 1967),  „Разбита вълна” (роман за юноши, 1967), “Султанът на дивата гора” (роман, 1967), „Къщичка под Витоша” (повест, 1968), „Шипченски вятър” (повест за деца, 1968), “Петлето виновно” (разказ, 1968), „Малкият учител. Разкази за детството на Г. Димитров” (1969), „Горски ягоди” (повест в две части, 1969), „Как разговарят облаците. Малки разкази” (1969, 1980), „Снежина” (повест, 1972), „Хайдушки разкази” (1971, посмъртно). Баща на писателя Тодор Ризников (1932-1992). Член на СБП. Умира на 18.04.1969 г.


Публикации:


Поезия:

ЖЕТВАРСКА ПЕСЕН/ брой 49 март 2013

НЕПОКОРНИКЪТ/ брой 74 юни 2015


Публицистика:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК/ брой 101 декември 2017


Литература за деца:

ВЕЛИКДЕНСКИ КАМБАНИ/ брой 101 декември 2017