РОДНОТО ПОЛЕ
Додето погледът достига:
поле… поле… и пак поле…
А над полето чучулига
като камбанка се люлей!
Това са нивите, където
упорен труд пламти, пламти…,
където угарите светят
и пеят топлите бразди.
Където в люлки и повои
и труд корав и кървав пот -
през много скърби и завои
минава моят груб народ.
Той има мускули чиличени -
хайдушки, огнени гърди;
но от очите му - метличини -
искрят детинските звезди.
Той помни бунт и непокорство
и бранни, героични дни,
но в тия сглъхнали простори
личат и страшни съсипни…
Здравей, народ! Ти, стар хайдутин!
Здравей, пламтяща равнина!
Кълнете в топлите й скути
вий, нови, здрави семена!
И чак додето поглед стига
развявай грива, ти, поле!
Над тебе нека се издига
бял дим от златен полилей!
——————————
в. „Огнище”, г. 3, бр. 24, декември 1939 г.
