Иван Василев

Хубав и звучен е нашият, българският език. На него най-рано, с първите детски стъпки, сме се учили да жумолим човешка реч. Първите приспивни песни на него ни е пяла майка ни.

А през дългите зимни песни край топлото огнище на тоя чуден език са ни разказвани най-сладките приказки, които са ни унисали и опиянявали със своята прелест и са оставяли неизгладими следи в душата ни за през цял живот.

На тоя език най-напред сме се учили да сричаме буквите. На него хиляди учители учат стотици хиляди български деца в училищата. Колко много книги за малки и големи са написани все на тоя роден език!

Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пею К. Яворов, Димчо Дебелянов и много още наши поети на български език са написали най-хубавите си и сладкозвучни стихотворения.

Пак Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев и ред още големи и малки писатели са ни дали чудни описания, смешни истории и най-интересни събития и приключения в своите романи, повести и разкази все на тоя хубав език.

Българският език е един от най-хубавите славянски езици. На български език се учим, него трябва да говорим, него да обичаме и да го пазим като зениците на очите си.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1936-1937 г.