ВЕЛИКДЕНСКИ КАМБАНИ

Иван Василев

ВЕЛИКДЕНСКИ КАМБАНИ

Великденски камбани
навънка пак звънят
и утрото се кани
да емне светъл път.

Под колко ниски стрехи
се люшка радостта!
Обличам нови дрехи
и свиркам със уста.

И птичките отронят:
„Исус възкръсна пак.”
Разлистя нежни клони
градинската липа.

А утрото се кани
да емне светъл път;
великденски камбани
навънка пак звънят.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 7, 1934-1935 г.


КОЛЕДАРСКА ПЕСЕН

Сняг се сипе, сипе, сипе
над къщурките заспали;
вятърът скимти и хлипа
и размята черги бели.

И развява над селата
участ тъжна, участ тежка…
Ала бодро в тишината
екват смях и глъч младежки.

Ето кипри коледари
пеят песни гласовити
и на млади, и на стари
носят радости честити.

И разнасят надалеко
благослов и светла обич,
а снегът засипва леко
сетната човешка злоба.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1936-1937 г.


ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Камбаната звъни тържествено
дълбоко в сънната гора,
и в манастира пак приветствено
пристига младата зора.

А плочите, чемшира, ручея
и този тих, задрямал двор
напомнят слънцето заключено
и робския ни кръгозор.

И образът на легендарния
монах с дълбоките очи
отпраща блясъци пожарени
до нас и мрачните ни дни.

Паисий! Слънце на родината…
Във най-дълбоката тъма
ти светна кротко из долините
на тази хубава земя.

Свети и днес… И пей в сърцата ни
като извишена дъга!
Възпламвай бодро над селата ни
и сипвай мир и ведрина.

Камбаната звъни тържествено
потръпва сънната гора,
и в манастира пак приветствено
пристига младата зора.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 4, 1942-1943 г.


РОДИНА

Слушам приказка старинна,
слушам песен на кавал…
Малка, дрипава робиня
родната земя била.

Из полетата кънтели
кърджалийски викове
и народът кърви лял е
дни… години… векове…

Но в една размирна пролет
скочил бедният народ,
та развял байрак на воля
за честит и слънчев брод.

Пяла тъжната Марица
химн за бунт и свобода,
а Бенковски, горда птица,
хвъркал над гори, села.

И под огненото знаме
кипнал огненият бой:
до сърце - сърце, до рамо -
як юмрук на як герой…

Плувнали във кръв селата,
дим в небето се извил,
не изгряла свободата,
но народът победил.

Слушам приказка старинна,
слушам песен на кавал…
Мойта слънчева родина
бледна скръбница била.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 6-7, 1942-1943 г.