Иван Василев

откъс от цикъл

Комините са старци белобради,
запушили от пръстени лули…
А трети ден снегът вали, вали -
останаха и птичките без радост.
По улиците тръпно преминават:
коне,
волове,
кучета
и хора.
Подскачат тъжно врани по стоборите,
и този ден без зрънце изоставени.
Но само те ли? Старец парцалив,
преметнал чул на грохналото рамо,
поема пак от къщичката сламена -
дано и днес го някой съжали.
И, както вчера, слепият котак
до пътната врата го изпроводи;
облиза заснежения мустак
и дълго слуша врабците, прободен
от остър глад.
И бавно след това
подложи на снежинките глава
и се повърна в сламената хижда.
Угрижен среща всеки тази зима
по цялата смълчана равнина,
но все пак тръпнат хиляди сърца
и чакат
нова пролет,
с ново име.

——————————

в. „Час”, г. 3, бр. 29, 24.03.1937 г.