Стефан Николов Мокрев, български писател, преводач, дипломат, е роден на 05.10. 1900 г. в град Велико Търново. Завършва основно и средно образование в Търново (1919), учи от 1919 г. право в Софийският университет „Св. Климент Охридски”, но живее в родния си град. Първия си разказ „Инвалидът” публикува през 1920 г. в сп. „Ново време”. Редактира заедно с Тодор Генов сп. „Литературни звуци” (Търново, 1920 -1921). От 1922 г. се премества в София, работи в списания и вестници за оскъдни хонорари. Сътрудничи на много литературни издания. Влиза в групата на Христо Смирненски, Тома Измирлиев, Марко Марчевски, участва в списанията „Пегас” и „Див дядо”. След Септемврийското въстание (1923) редактира заедно с Гео Милев, Николай Хрелков и Марко Марчевски седмичния литературен вестник „Възход”, спрян след четвъртия брой. Завършва образованието си през 1924 г. После записва дипломация и консулство в Свободния университет. През 1927 -1928 г. редактира „Театрална библиотека”, а през 1929-1931 г. - списанието за деца „Детска книга на книгите”. Дипломат от 1932 г. Библиотекар на министерството на външните работи (1932). Редактира библиотека „Знаменити романи” (1945-1946). От 01. 05. 1945 г. е съветник по печата, после на работа в легацията в Рим, където през 1947 г. става легационен съветник и управляващ легацията. След това е началник в министерството на външните работи, дипломат е до 1967 г. Член на СБП, на БКП. Автор на книгите „Извори на тъгата” (поема в проза, 1921), „Есенни хора” (драма, 1925), „Тайната” (драма, 1927), „Дивото” (разкази, 1929), „Царският лъв” (приказка за деца, 1931), „Тъжните мравки” (за деца, 1933), „Кантон 26″ (повест, 1933), „Приказна книжка” (приказки за деца, 1933), „Гроздобер” (разкази, 1935), „Щастие” (разкази, 1936), „Желю Жълтицата” (приказки за деца, 1936), „Филип Тотю” (1936), „Любовта на ковача” (разкази, 1936), „Смъртта на Лиза” (разкази, 1936), „Двамата и кучето” (с Христо Миндов, повест, 1937), „Цар Ивайло” (1937), „Медена питка” (приказки за деца, 1938), „Приятелят ми ескимосът” (за деца, 1939), „Човешко око” (разкази, 1939), „Дечко-Палечко и петлето Клечко” (за деца, 1941, 1943, 1970, 1976), „Изневяра” (1943), „Три и триста” (приказки и разкази, 1944), „Аз не съм аз” (роман, 1945), „Злополуките на Лисан” (за деца, 1956), „Мъглата се вдига” (повест,, 1957), „Везувий бучи” (разкази, 1962), „Защо магаретата реват” (за деца, 1965); „Разкази и повести” (1970), „Зората иде” (роман, 1971; 1980), „Пасаж „Свети Никола” (роман, 1978), „Момчето с кобрата” (1979), „От мое време: Литературни мемоари” (1983). Преводач от италиански и руски език. Умира на 10.10. 1982 г.

Публикации:

Проза:

СИМЕОН РАДЕВ/ брой 49 март 2013

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…/ брой 54 септември 2013

БЯЛО МОРЕ/ брой 169 юни 2024

Литература за деца:

ХРОМОТО/ брой 102 януари 2018

ГРАБНАТОТО ЯРЕНЦЕ/ брой 107 юни 2018

МУЗИКАНТ/ брой 114 февруари 2019

ОТ БЛИЗКИЯ БОЛИ/ брой 115 март 2019

Критика за Стефан Мокрев:

„МЕДЕНА ПИТКА”/ автор: Васил Александров/ брой 115 март 2019