БЯЛО МОРЕ
Една нощ откъм плодородна Тракия се чу стон и вой. Горещи ветрове повяха към север, удариха се в здравите гърди на Родопа, преминаха над Странджа планина, свиха над Рила и попълзяха към Витоша и Стара планина. Топла Тракия плачеше:
- Изгарям! Спасете чедата ми ! Към вас са отправени погледите им. Суша измъчва гърлата им. Земята се напука. Тревите ми изсъхнаха. Ливадите потъмняха. Мор мори добитъка и хората. Ваши синове са людете ми - към вас отправят те молитви. Смилете се!
Рила сбърчи чело. Горите й зашумяха. Писък на ветрове се издигна към Мусала. Той притули лоб, замисли се и се обви в черни облаци. Изпрати бързоходите си помощници - ветрове и мълнии - за Странджа, Витоша, Родопа и Стара планина. Три дни и три нощи се съвещаваха родните планини. Съвещаваха се за Тракия.
На четвъртия ден Мусала каза:
- Трябва да спасим чедата си, които умират от жажда из нашата Тракия. Дайте най-хубавите си щерки за нея. Изпратихме водите си на Дунава и Черно море. Оросихме ливадите и полята на долините между нас. Забравихме Тракия. Аз се лишавам от най-свидните си щерки - Места и Марица - и ги изпращам на топла Тракия.
- Бързоструйна Срума, бяла и приказлива, ще дам аз, - отсече Витоша.
Стара планина, като по-стара, помъдрува, помисли и тежко каза:
- Децата на Тракия са и мои чеда. Една кръв са всички. Един език говорят. Хиляди години са пъплили те из топлите полета на Тракийската долина. С кръвта си са поили земята й. Аз ще пратя Тунджа.
- Арда - светлата си щерка, с най-скъпи бели одежди ще облека, ще я накича като булка, - на Тракия в дар я дарявам, - каза Родопа.
Малката бурлива Странджа не закъсня:
- И аз давам Бяла река.
Отделиха планините свидните си щерки, които пазеха у дома си, да ги гледат на старини, да им шетат и ги радват. Облякоха ги в чудни премени. Окичиха ги със снежно-бели цветя и ги пуснаха из недрата си: бели, пеещи, хладни.
Пет бяло облечени балкански невести слязоха с шум и песни на юг. Оросиха топла Тракия. Раззелениха долините й - разведриха полетата й. Развеселиха народа и добитъка на своята страна. Слязоха надолу. И се вляха в едно голямо и блестящо море.
От водите им, бели и светли, морето стана бяло.
Нарекоха го Бяло море - морето на Балкана.
——————–
в. „Барабанче”, брой № 24, 15.11.1938
