МУЗИКАНТ
Басня
Стадото подрънкваше хлопка. Малките подскачаха запленени от пролетното слънце и хрупаха росна трева.
Отстрани, край дола, се дръгнеше келяво магаре. Другите - изгладнели, с отскочили от глад кости и охлузени кожи - не вдигаха глави.
Овчарското куче примигваше на слънцето, опъваше членове и от време на време поглеждаше господаря.
И се чудеше на келявото магаре:
- Защо ли не си напълни корема? Душата му е на устата. Няма да дочака Великден. Само се заглежда по драките и се дръгне. и как гордо издига глава. Като че ли е стопанин на стадото…
В храстите, затоплен от слънцето и подмамен от пролетта, подскачаше кос и свиреше.
Кучето даде ухо на песента и се унесе. Хубаво пееше косът!…
Но ето, че магарето вирна муцуна и се разрева.
Кучето развали удоволствието си и отиде при магарето.
- Защо ревеш, шуго? Мълчи да слушаме звучната песен на коса! Не чуваш ли как хубаво пее. Всички притаиха дъх. А ти ни проглуши.
- Хм! - засмя се магарето. - Ти ли ще ме учиш на музика. Като коса могат всички да пеят, като мене - никой! Не ми пречи.
И магарето пак вирна глава и ревна.
- Мълчи, спукана зурла! - обади се старата крава.
- Стига! - подеха конете.
- Косът ни е дошъл на гости, остави ни да го слушаме - помолиха се теленцата.
Магарето се разсърди:
- Да питаме стадото кой пее по-хубаво. Слушайте!… - И още по-силно наду уста: - Нали аз съм най-добрият музикант?
- Да…а…а - обадиха се мулетата.
- Да…а…а - потвърдиха катърите.
- Разбира се - ревнаха другите магарета.
Кучето заби глава в земята и затули уши. И си рече:
„Магарешки свят, магарешки мисли”.
——————————
сп. „Детска книга на книгите”, г. 1, кн. 6, 1931-1932 г.
