Стефан Мокрев

Бяхме почнали да закусваме. Изведнъж чуваме странен писък. Чичо Венко, стопанинът на чифлика, на когото бяхме гости, трепна. Ослуша се и скочи.

- Орел е грабнал някое яре - викна той. Откачи пушката от стената и хукна навън. Последвахме го.

Близо над къщата един грамаден орел, грабнал в ноктите си сиво яре се възземаше към планината. Ярето блееше скръбно, на което тревожно и плачливо му отговаряше една коза, впила поглед във висинето.

Чичо Венко се прицели в орела и гръмна. Слугите се разтичаха. Завикаха шумно и заплашително по орела. Той започна да се издига по-бързо. Гласът на ярето едва се чуваше.

Вече те бяха над върха, когато чичо Венко изстреля няколко куршума по орела. Той се завъртя. Преви крилото. Пусна яренцето и бавно, бавно заплува в небесната шир.

Чичо Венко извика един от слугите. Изпрати го да вземе яренцето. После се обърна към нас и ни покани да довършим закуската.

- Какво е станало с яренцето? Ще го намерят ли?

- Ще го намерят - отвърна чичо Венко спокойно. - Но дали е живо, не знам. Обикновено орлите, щом грабнат жертвата си, изкълвават очите й.

Не влязох да закусвам. Останах вън да чакам завръщането на слугата. Видях го да се изкачва по нагорнището. Загуби се в гората. По-късно се мярна над скалите. Следваше го някакво сиво животно. Навярно някое от кучетата. Те навлязоха в гората, дето падна яренцето и се скриха от погледа ми.

Измина се близо час в нетърпеливо очакване. Най-сетне ги видях отново. Връщаха се.

Беше вече пладне, когато слугата приближи чифлика. Изтичах насреща му. Той носеше на ръце яренцето, клюмнало глава на гърдите му. Зад тях креташе бодро майката на яренцето, която аз бях взел за куче. Тя се беше изкачила със слугата да дири грабнатата си рожба.

Сложиха яренцето на тревата. Очите му бяха здрави. Измиха с вода кръвта, която течеше от раните, направени от орловите нокти по гърба му.

Козата подви предните си крака. Остави яренцето да пъхне главата си под нея. Заблиза мократа му козинка. Впи големите си очи в нас и, като че ли благодарствено, заблея.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 19, 1938-1939 г.