Людмила Константиновна Татяничева (Татьяничева) (19.12.1915, град Ардатов, Мордовска АССР - 08.04.1980, Москва), руска поетеса, е родена в семейството на селска учителка и студент по медицина. През 1926 г. остава пълен сирак, живее при роднини на баща си в Урал. Член на ВКП(б) от 1941 г. Учи в Свердловския институт за цветни метали (1932-1934), завършва Литературния институт Горки (1941, задочно). Публикува от 1934 г. В периода 1934-1944 е сътрудник на в. «Магнитогорский рабочий», а през 1944-1946 е редактор на Челябинското книгоиздателство. През 1944-1959 г. е отговорен секретар на Челябинското отделение на СП на СССР. В 1965-1975 г. е секретар на СП на РСФСР. От началото на 1970-те г. живее в Москва. Пише стихове за родината, творческия труд, природата на Урал. Издава поетичните сборници «Верность» (1944), «Стихи» (1945), «Лирика» (1946), «Отчий дом» (1948), «Родной Урал» (1950), «Синегорье» (1958), «Малахит» (1960), «Самое заветное» (1961), Время тёплых дождей (1963), «День погожий» (1963), «Лирические стихи (1964), «Царевны» (1968), «Мой оленёнок» (1969), «Зорянка» (1970), «Высокий мой берег» (1971), «Пора медосбора» (1974), «Хвойный мед» (1978) и мн. др. Пише и за деца, както и проза. На български е превеждана от Станка Пенчева, Ана Александрова, Иван Коларов, Димитър Бозаков, Кръстьо Станишев, Борис Вулжев, Василка Хинкова, Николай Христозов и др.

Публикации:

Поезия:

ВЯРНОСТ/ превод: Ана Александрова/ брой 49 март 2013

НАЙ-ХУБАВАТА ДУМА/ превод: Ана Александрова/ брой 50 април 2013

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

КОНЕ/ превод: Станка Пенчева/ брой 67 ноември 2014

МНОГО ЛИ Е ИЛИ НЕ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 67 ноември 2014

ТРЕВОЖИ МЕ, ТЪЙ КАКТО В МЛАДИНИТЕ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 81 февруари 2016

КЪМ РУСИЯ/ превод: Иван Антонов/ брой 117 май 2019

Публицистика:

РАЗМИСЛИ ЗА ТУКАЙ/ брой 49 март 2013