ТРЕВОЖИ МЕ, ТЪЙ КАКТО В МЛАДИНИТЕ…

Людмила Татяничева

превод: Тихомир Йорданов

***
Тревожи ме, тъй както в младините,
просторът свеж на родните поля.
Настъпващият ден пред дните
изпитани най-много домиля.
И не защото още отзарана
на лъч ми заприлича моят път.
Най-хубавата песен - тя остана
устата ми в зори да изрекат.

—————————–

***
За мъжество да пишеш стихове
е все едно желязо да ковеш.

Да пишеш за любимия простор
е все едно да пуснеш птичи хор.

За родната земя да пишеш - май
е както кръв, изцеждана докрай.