ТРЕВОЖИ МЕ, ТЪЙ КАКТО В МЛАДИНИТЕ…
превод: Тихомир Йорданов
***
Тревожи ме, тъй както в младините,
просторът свеж на родните поля.
Настъпващият ден пред дните
изпитани най-много домиля.
И не защото още отзарана
на лъч ми заприлича моят път.
Най-хубавата песен - тя остана
устата ми в зори да изрекат.
—————————–
***
За мъжество да пишеш стихове
е все едно желязо да ковеш.
Да пишеш за любимия простор
е все едно да пуснеш птичи хор.
За родната земя да пишеш - май
е както кръв, изцеждана докрай.