ВЯРНОСТ
превод: Ана Александрова
ВЯРНОСТ
В двора на училището ново
той стои - безсмъртен фронтовак.
Строен и по воински суров е,
с непокрита, къдрава глава.
Скита слънце по ръжта висока,
облаци проплакват над степта;
носят му девойки синеоки
от полето дъхави цветя.
Своите връстници той посреща,
вглежда се - не ще ли дойде тя -
все така обичана горещо,
все така сънувана в нощта…
В знойно пладне, ето, прекосила
да го дири в цялата страна,
коленичи тихичко, без сила
сивокоса, възрастна жена.
Макове червени тя донесла е
на героя, паднал в тежък бой,
и седи пред него в скръб унесена…
Но… защо не я познава той?…
МОЯТА ПРИВИЛЕГИЯ
В живота с привилегии не раснах.
Щастлива бях да бъда като всички -
на пролетта при набезите властни
да галя клонки с длан, да слушам птички…
Във жегата - и аз усещах жажда,
с другарите делих сухар единствен…
Но в пътя сетих, че във мен се ражда
и песента -
насъщна като истина.
Копах и зидах: ровове, заводи…
Пустеещи земи в зелено кичих.
Годините, живени сред народа -
като герои трудови обичах…
Да, аз не зная леност и безделие,
щастлива съм да бъда като всички.
И че живях до днес без привилегии -
за мен е привилегия едничка.
МАДОНА
Противно на мълвата е било:
прославят майстори през вековете
жената с младенеца на ръцете,
а не девойката с венчето на чело.
Със хубост без душевна глъбина
девойката нима е съвършена?
С детето ражда се мадоната сама.
В чертите й е отразената вселена.
ЗА ЛЮБОВТА
1.
Със изгрева на първата любов
момчетата
в мъже израстват бързо.
С тях не спори!
Дочули странен зов,
дори към дявола
ще тръгнат дръзко.
И във тайгата ще направят път.
За своето обикнато момиче -
с дъха си снегове ще разтопят
и ще дарят любимата с кокиче!
За тях светът звъни от меден смях,
те над небето и земята властват.
И пожелала бих на всички тях
да пазят извоюваното щастие.
2.
А дойде ли последната любов,
мъжете
във момчета се превръщат.
С тях не спори! Във порива си нов
от сивите си къдри
се отвръщат,
забравили за грижи и дела,
залъгват се
с надеждици напразни,
повтарят пак забравени слова
и се измъчват:
люби или мрази?…
И щом е „да”,
напук на старостта
за веселба в нов дом
другари канят.
Но… някак си е странна
радостта…
Опиянява
като отчаяние.
***
Солта на живота
не сили открил,
идва самотна
глухата старост.
Чуждата болка
в мене боли,
пламвам,
изгарям с чуждата радост.
Чужда ли?
Не!
Всеки мой час
има свой смисъл, цел и значение,
само защото в краткото
„аз”
сбират се всички местоимения!
ОТНОВО ПРОЛЕТ
И пак е пролет.
Синева приижда.
Животът блика
в цвят и във листа.
Ти, творчество -
реакция верижна,
опазваш в полет
нашата душа.
Ако умрем -
в дела да ни е краят.
Приятели и врагове за нас
да могат да си кажат:
Изгорял е
при полета
сред гъст въздушен пласт!
