Людмила Татяничева

превод: Иван Антонов

Отмий страданието на душата,
тъгата в мене успокой
морето както към земята
изпраща своя тих прибой!
От векове до днес съм твоя
и вярна съм на твоята съдба.
За теб са воля, гордост моя,
за теб е силата ми, слабостта.
За мен си безпределно ти любима -
от твойта дъщеря поклон
за твойта облачна и бяла зима,
за синия ти летен небосклон,
за руската ти реч
и за молитвата,
която до предците ми лежи.
Дори за битката,
в която моят син обичан не остана жив.