РАЗМИСЛИ ЗА ТУКАЙ
превод: Литературен свят
Хиляди пъти е проверено, че великите поети имат само рождена дата. Техният живот е безкраен и всесилен, като самото време. Творбите им непременно стават достижение на всички поколения, безценно съкровище на цялото човечество. Нима не принадлежат на цялото човечество Омир и Шекспир, Пушкин и Байрон!
Сред блестящите имена, които са гордост за нашето Отечество, с чиста, висока светлина свети неугасимото име на Хабдулла Тукай. Творческият и гражданският му подвиг е кратък, но искрометният му живот изглежда така непостижимо прекрасен, както и пътят, могъщо начертан от неговия предшественик и връстник Лермонтов.
Вглеждайки се в юношески одухотвореното лице на Тукай, зачета ли се в неговите стихове, ту неистово гневни, ту пламенно-мъжествени - аз всеки път изпитвам възхищение към личността му, към произведенията му, изпълнени с благородство и дълбока мъдрост.
Тукай бил зорък като орел, той виждал онова, което е скрито зад завесата на времето. Виждал и предвиждал! Той отдал своя горд живот до последна капка кръв за бъдещето. Знам, убедена съм - проникновеният му, неповторимо-страстен глас винаги ще звъни на нашата зелена планета. Това звучене с всяко ново завъртане на земята ще става все по-широко и победоносно, защото истинската поезия, преодолявайки езиковите бариери, привлича човешките сърца, озарявайки и окриляйки ги. Вечното ще пребъде вечно.
