Антон Ашкерц (9.01. 1856, село Глобоко, до Любляна - 10.06. 1912, Любляна), словенски поет-реалист, католически свещеник и общественик, е роден като първи син в селско семейство. Завършва гимназия в Целе и богословския факултет на духовната семинария в Марибор. Енорийски свещеник от 1881 до 1889 г., когато се отказва от духовно звание. Ръководител на градския историческия архив на Любляна (1889). Публикува от 1880 г. Автор на лирика, епични балади, драми, сатири, пътеписи и др, събрани в повече от 10 книги, сред които „Балади и романси” (1890), „Лирически и епически стихотворения” (1896), „Нови стихове” (1900), „Златорог” (1904), „Рапсодии на българския гуслар” (1904), посветена на Априлското въстание у нас, „Примож Трубар” (поема, 1905) - за известния славянски просветител и патриот, „Юнаци” (поема, 1907). В творчеството си се обявява за славянското единство и патриотизма. Пътува из почти цяла Европа, пребивава в Мала Азия и Египет, за което оставя пътеписи. Двукратното му посещение на Русия (1901 и 1902) е свързано с топли стихове за Русия. С активното му участие е публикувана през 1901 г. „Руска антология”. Първият словенски поет, показал живота на работниците. В цикъла „Стара истина” (1888) разказва за въстанията на словенските и хърватските селяни през средновековието. Погребан в Любляна.

Публикации:

Поезия:

БАЙ СТАНЧО/ превод от словенски: Иван Коларов/ брой 43 септември 2012

МАЙКА ТОНКА ОБРЕТЕНОВА/ превод: Змей Горянин/ брой 66 октомври 2014

ИЗ „РАПСОДИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ГУСЛАР”/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 114 февруари 2019

СМЪРТТА НА ХРИСТО БОТЕВ/ превод: Иван Коларов/ брой 128 май 2020

ПОЛЕТ/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 132 ноември 2020

Проза:

МИНИАТЮРИ/ превод: Христо Цанков-Дерижан/ брой 114 февруари 2019

За Антон Ашкерц:

АНТОН АШКЕРЦ - ГУСЛАР НА ГЕРОИЗМА/ автор: Димитър Аджеларов/ брой 83 април 2016

РАПСОДИЯ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ/ автор: Недьо Горинов/ брой 83 април 2016